Проф. Вера Бонева: Богатата Търновска община събирала приходи от църковни имоти и давала заеми на „бизнесмени” срещу висока лихва
0
Видният историк проф. Вера Бонева беше поредният гост в срещите с успели великотърновци, които се организират по инициатива на председателя на Великотърновския общински съвет Венцислав Спирдонов и са под надслов „Велико Търново е любов”. Сред публиката в Голямата зала на Общината бяха ученици от Хуманитарна гимназия и от Професионалната гимназия по архитектура и строителство, общински съветници и служители, преподаватели от Великотърновския университет, възпитаници и колеги на проф. Бонева, граждани.
Проф. Вера Бонева е родена във Велико Търново, но със своята научна работа и ерудиция отдавна е надскочила границите на града и държавата ни. Тя има впечатляваща биография и е един от най-добрите специалисти по музеология, автор на стотици научни трудове, каза в представянето й заместник-кметът на Велико Търново Нейко Генчев.
Проф.Бонева подчерта, че Велико Търново има специално място в сърцето й, защото именно тук е получила своето образование. Тя е възпитаник на Хуманитарна гимназия, след като е завършила основно образование в село Драганово.
Когато влязох за пръв път в гимназията, имах чувството, че влизам в катедрала. Такъв респект ми внушаваше не само сградата, но и цялата атмосфера и висота на преподаване в тогавашната Първа гимназия, каза проф. Бонева. Бяхме възпитавани в чувство на гордост, че тук са учили много видни българи и ние нямаме право да отстъпваме, допълни тя.
Една от темите, които тя сподели, беше свързана с нейно изследване, озаглавено „Бюджетът на будителите”, разкриващо интересни факти за приходите и разходите на местната хазна преди Освобождението. Интересът на проф. Бонева провокирал един документ, който открила в Националната библиотека – годишен счетоводен баланс на Търновската община от 1865-66 година.
Членовете на Общинския съвет и председателя му били избирани всяка година с открито гласуване от българите, живеещи в Търново, които били около 5000 от общо 12-13 000 жители на града. Между 850 и 1000 били учениците по това време, а посещаемостта в училищата била висока, въпреки че родителите не били задължавани да изпращат децата си в школото. Но пък нямали право да спират децата по средата на годината, защото плащали глоби.
Приходите на Общината в този период се формирали от няколко пера – основно от петте църкви в града, от еснафските организации и т.н. Общината била богата, завършила годината с общ баланс от 112 571 гроша, от които над 43 000 разходи, а остатъчната сума била давана под форма на заеми на богати граждани, които развивали бизнес в града срещу 1 % лихва месечно. Други приходи идвали от наеми на дюкяните по чаршията.
Търновската Община била една от най-богатите в страната, като една от причината били именно приходите от църквите, които не отивали в Гръцката патриаршия, а се използвали за местни инвестиции.
Балансът съдържа и имената на учителите по това време в Търново. Търновци плащали едни много достойни заплати на своите учители, подчерта проф. Бонева. С една годишна заплата от около 5000 гроша те можели да си купят средно голяма къща в града.
Учителите са имали малки разходи, те не са плащали наеми, а родителите често им се отблагодарявали в натура с продукти – дърва за огрев, зеленчуци, месо, яйца.
Не случайно учителите са се отплащали с изключително сериозна работа. Били са обществено активни и на доброволни начала са участвали в обществения живот. Те образоват поколенията в грамотност и сериозни знания, и това е важна предпоставка за изграждането на българската държава в следващите години, подчерта проф. Бонева.
Младите хора в залата бяха впечатлени и от фактите, които проф. Бонева оповести за благодетеля, дарил средства за изграждане на паметника на Левски в центъра на Велико Търново За разлика от всички други паметници на Апостола в страната, този е изпълнен изцяло с частно дарение на българина от чешки произход – Карл Йозеф Папоушек. Той е живял в Търново и е завършил Първа мъжка гимназия, сега Хуманитарна. После станал един от най-известните издатели в Орхание – Ботевград. Когато се замогнал, решил да направи нещо за обществото. От 1941 до 1947 година той не спирал с усилията си да бъде изграден паметник на Левски в родния му град. Среща пълна подкрепа от страна на Търновската Община. Избрано било място, което е на пътя на Апостола към затвора. Бил направен проект за бюста, за който Папоушек платил, но той не бил одобрен от Министерството, след това бил изготвен проект от Любомир Далчев. Спънки имало и от новата социалистическа власт, но все пак начинанието било успешно. Преизчислено към днешна дата дарението на Папоушек възлиза на повече от 330 000 лева, посочи проф. Бонева. Колко съвременни българи са способни на това, попита тя. Професорката припомни, че за съжаление, новата власт иззема всичко от чеха и той се пенсионира като обикновен словослагател.
На края на срещата, проф. Бонева сподели с великотърновските младежи комични спомени от времето, когато тя е била ученичка – как гимназистите са се криели да пушат в Сечената скала, а за това са отнасяли наказанието да бъдат остригани нула номер, и как не са имали право да ходят на вечерни прожекции в киното.
