Когато за пръв път видях Фрея, веднага си я представих как тича на слънчева поляна с пъстри цветя и и се залива от смях, докато гони пеперуди. Само че Фрея не може да тича. Тя дори трудно прави по една-две крачки. И въпреки че очичките й блестят и говорят, говорят, говорят, тя в действителност може да казва само няколко думички – мама, тате, мими, да, не… Русокосата малка богиня Фрея е едно от най-любвеовилните деца, които съм виждала. Тя излъчва такова сияние, все едно казва: Да, аз съм различна, мъчно ми е, че не съм като другите, но толкова много ви обичам!
Шестгодишната Фрея стана медийна звезда, след като преди известно време дари прекрасната си дълга коса за друго болно дете. Тогава беше обгрижена от местни и национални медии, но никой така и не разбра, че самото момиченце има невероятна нужда от помощ, и че двамата й не по-малко усмихнати и лъчезарни родители, са на ръба на оцеляването.
Полина и Кирил имат малко магазинче за плодове и зеленчуци във великотърновския квартал „Бузлуджа”. Никога не са молили за помощ и въпреки че са притиснати до стената, за да лекуват болното си дете, едва сега се престрашават да организират благотворителна кампания за Фрея. Защото, както признават и двамата, имат само една, единствена мечта – тяхното детенце да е като всички останали, да тича, да бърбори, да прави бели. И да не я гледат така странно хората по улиците. Защото това се случва много, много често…
Фрея е едно много желано и очаквано дете, родено от нашата голяма любов със съпруга ми, разказва Полина. Когато тя забременява, двамата работят в Англия – той е водещ мениджър в голяма фирма, тя също печели добре. Десет минути, след като разбират, че е бременна, вече са измислили името на бебето – Фрея – богиня на любовта и пролетта. Нищо случайно няма и в това, че тя се ражда в деня на първа пролет. Радостта от раждането им обаче е много кратка, няколко дена след като ги изписват от болницата, родителите забелязват, че има някакъв проблем с детето. Причината се оказва страшна – лекарска грешка при раждането, прещипване на централния кръвоносен съд, захранващ лявото полукълбо на мозъка. И необяснимо защо изпуснат шанс с подходящ медикамент това да бъде поправено на момента. От английската болница по-късно си признават чистосърдечно всичко, но голямата беда вече е непоправима.
Когато Фрея е на пет месеца родителите се връщат в България. И започват да обикалят и да търсят лечение. Много мнения, професори и доценти, обещания, рехабилитации, процедури, изследвания, които водят до почти незабележим напредък. Детето е на година и шест месеца, когато повечето докторите я отписват след поставената диагноза детска церебрална парализа. Когато я водят при един водещите детски неврохирурзи в България, той поглежда ЯМР-то и смаян казва, че в 30-годишната си практика никога не е виждал нещо подобно, и че с размера на увреждането в мозъка, Фрея би трябвало да е в будна кома, или както се изразява по-точно „да е като цвете във саксия“. Признава също, че „няма какво да се търси повече от това дете и няма как да се предвиди бъдещето му“.
Напук на всички медицински прогнози и мнения, Поля и Кирил не спират и за ден в усилията си да помогнат на своята малка богиня. Една неуспешна операция на крачето връща детето повече от три години назад, следва друга интервенция, която, слава богу, е успешна и тя започва да стъпва отново и да прави опити да ходи. И отново – детски центрове, рехабилитации, процедури, логопед, психолог… Във Велико Търново, Горна Оряховица, Търговище, София. Всеки ден по няколко пъти пътуване до Ресен и обратно, където живее семейството, а Фрея ходи на детска градина.
През всичките тези години спестяванията на семейството буквално се стопяват. Само първата година от лечението й им струва над 270 000 лева, сега всеки месец, за да не спират прозцедурите и рехабилитациите, са необходими около 5000 лева. Парите от ТЕЛК за момиченцето и приходите от малкия им магазин са минимални и двамата са вече на ръба на оцеляването. Сега са в процедура по отваряне на дарителска сметка, но докато това стане, се надяват на кампанията в платформата https://pavelandreev.org/bg/campaign/stapki-za-freya . Защото най-важното е процедурите и рехабилитациите да не спират. Родителите с надежда очакват и контакт с лекари в Китай, където правят чудеса с деца с ДЦП.
Въпреки че са потънали в грижите си, усмивката не слиза от лицата на Кирил и Поля. И сърцата им са отворени за болките на всички дечица. Затова преди няколко месеца решават да дарят прекрасната косичка на Фрея за друго болно дете. Самото момиченце с усмивка приема предложението.
Първата ни среща с Фрея се превръща в любов от пръв поглед. Давам й малко подаръче, а тя грейва от радост. И прави няколко неуверени крачки, за да ме гушне. Навеждам се да я целуна по косичката, за да не видят другите сълзите ми. Иска ми се да прегърна и родителите й – едни прекрасни, интелигентни и добри млади хора, които не искат да живеят в лукс, нито да карат скъпи коли, нито да имат богата трапеза или да пътуват на екзотични екскурзии. Мечтаят само момиченцето им да проходи и да проговори.
А аз мечтая един ден да я видя на слънчева поляна с цветя да гони пеперуди и да не спира да бърбори.
С надежда да сбъднем мечтите на всички:
Може да дарите с карта, PayPal, ApplePay, GooglePay или Revolut:
https://pavelandreev.org/bg/campaign/stapki-za-freya
