В навечерието на Трети март посланието „Да се обичаме като народ“ идва от героите на Вазов в постановката „Под игото“

0
d8nh_960_0

На 27 февруари от 19 часа на сцената на МДТ „Константин Кисимов“ във Велико Търново  гостува Варненският театър

 

В навечерието на трети март сме. Най-смисленият емоционален заряд е да се върнем към словото на Вазов.

Ако искате да се озовете в класната стая на Рада Госпожина с детските гласове „Любя, любиш, люби, любим, любите, любят…“, с емблематичната песен по стихотворението на Иван Вазов „Училище“,  с любимите на всички българи стихове „Детенце хубаво, пиленце любаво, къде под мишница с таз малка книжчица?“, то непременно си купете билет за спектакъла „Под игото“  на Варненския театър, който гостува във Велико Търново на 27 февруари от 19 часа на сцената на МДТ „К. Кисимов”

Няма как да не ви развълнува силно и революционната песен  „Боят настана, тупкат сърца ни“, в изпълнение на Константин Соколов, носител на АСКЕЕР за водеща мъжка роля, когото гледаме като Колчо Слепеца.

Силни емоции предизвиква и песента, която пее Рада Госпожина „Къде остана ти, любов народна?…“

Тъпанът на д-р Соколов, в чийто образ се раздава Иван Юруков, удря директно в сърцето. Посредством музиката с тъпани и гайди присъстваме и на сватбата на Иван Боримечката и Стайка, пременена с дълъг червен воал.

„Днес повече от всякога е важно да се обичаме като народ“ е посланието на представлението.

Силно вълнуващ и емоционален , предизвикващ аплодисменти след всяка  сцена, със своите тъжни и смешни моменти, интересен за всяка възраст, динамичен и събрал в себе си най-важните сцени от романа на Иван Вазов – такъв е спектакълът „Под игото“ , реализиран от творческия екип на ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна. Задължителен за всички, които изучават и се вълнуват от българската литература и история.  Времето минава неусетно, защото ще се насладите на театър от най-високо ниво!

Творческият екип е добре познат с уменията си да адаптира към сцена класически произведения. Драматичният вариант по романа на Вазов е на Юрий Дачев, сценографията и костюмите са на Свила Величкова, а музиката е на Асен Аврамов.

Същият екип създаде “ Тютюн“ по романа на Димитър Димов, най-търсеното представление в новата история на Варненския театър, посрещано от препълнени зали в цялата страна. Интересът и към  „Под игото“ е заслужено голям.

Билетите за всички обявени дати във Варна до края на годината са изчерпани.

В ролите на Бойчо Огнянов и д- р Соколов гостуват Богдан Бухалов  от Малък градски театър  „Зад канала“ и  талантливият актьор от Народния театър „Иван Вазов“ Иван Юруков , а запомнящ се Кириак Стефчов изгражда Стоян Радев от Варненския театър.

Христина Джурова е Рада Госпожина, Веселина Михалкова – кака Гинка, Николай Божков – Боримечката, Константин Соколов – Кольо Слепеца, Пламен Димитров – чорбаджи Марко, Свилен Стоянов – чорбаджи Йордан.

„Ние,българите, днес имаме силна нужда да обичаме себе си. Да обичаме онова, което сме били, и онова, което ни се иска да бъдем.

Човек без минало няма бъдеще! Това е клише, но от онези клишета, които са издържали проверката на времето”, споделя режисьорката Бина Харалампиева. Според нея в целия роман Иван Вазов търси причина да обича народа си и да го разбира. Писал го е по време на изгнанието си в Одеса, когато изпитва носталгия по Родината. Освен това, нека не забравяме,  че Вазов е родоначалник на българските литературни традиции във всички жанрове и това е респектиращо. По онова време българите са живеели в малки общности, в откъснати една от друга махали, според наложените от завоевателите порядки. И въпреки това те са успели да запазят своя език, своята вяра, обичаи и фолклор. Съхранили са българщината и в прочита на миналото ние трябва да виждаме точно тази заслуга на нашите предци. Периодът, който Вазов пресъздава в романа, се отнася до първите наченки в осъзнаването на българите като общност и нация с общи стремежи. Това е само началото, когато народът се осмелява да надигне глава и да се надява, че може да се освободи“.

Основното,  което Бина Харалампиева иска да постигне с поставянето на „Под игото“, е вълнението!

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *