Николай Милчев Кънчев, по-известен като Ники Кънчев, е български журналист, радио и телевизионен водещ, шоумен.Кънчев е роден на 26 декември 1960 г. в Червен бряг. Завършва Телевизионна журналистика в Московския университет. Кариерата му на журналист започва във вестник „Поглед“. От създаването на Дарик радио през 1993 г. е водещ в него. Към 2022 г. предаването му „Ники Кънчев Шоу“ се излъчва всеки четвъртък.
Придобива популярност като водещ на познавателното шоу „Стани богат“, когато то върви в ефира на Нова телевизия между 2001 и 2014 г. През 2007 г. е водещ и на предаването „Един срещу всички“. Паралелно Кънчев води и шоуто „Биг Брадър“ (всички сезони на предаването в периода 2004 – 2018 г., без един – през 2008 г.). През 2009 г. води ТВ шоуто „Големият КЕШ“, през 2010 г. – „SMS за милиони“, а през 2011 г. – „Ники Кънчев под наем“. През 2012 отново води предаванията Vip Brother 2012 и Big Brother All stars.
През 2017 г. Академията за мода го отличава с приза за най-стилни и успешни българи „БГ модна икона“. През 2019 г. Кънчев е част от детективите в предаването на Нова телевизия „Маскираният певец“.
От 2022 г. отново е на екран като води предаването „Голямото преследване“. През 2024 г. той отново става водещ на „Стани богат“ по bTV 10 години след напускането си, тъй като „наследникът“ му като водещ Михаил Билалов напуска предаването.
Снощи Ники Кънчев беше водещ на откриването на юбилейната изложба на великотърновския художник Габриел Панев, която събра стотици гости от Велико Търново и страната в препълнените пространства на Изложбени зали „Рафаел Михайлов“.
Преди събитието Ники Кънчев даде интервю за „Болярски новини“.
-Г-н Кънчев, защо приехте да водите откриването на изложбата на един великотърновски художник и специално за това дойдохте във Велико Търново?
-Приех с голяма радост и чест, защото със семейство Паневи и с Габриел Панев сме приятели повече от 25 години. Запознахме се на морето, на Камен бряг, където те имаха вила. Там се видяхме и се харесахме много. Той е голям музикален фен, затова и в тази изложба музиката присъства и картините му, и в рисуваните грамофони, и в картините на български и световни музиканти. Въпреки че не се виждаме често, уважението е взаимно. Чувствам го като мой брат. Харесва ми колко е решителен и освен, че рисува, се изявява като мениджър, организира много събития, фестивали…
Особено ми харесва творчеството на неговия баща Христо Панев. Но над всички е Иваничка Панева с нейните прекрасни картини от Търново. Габи е представител на младото, модерно поколение в България. Подобни изложби като тази, която откриваме, се случват рядко и в София, това е изключително богата експозиция, разположена в над пет зали с качествени творби.
Изкуството няма граници, няма „софийско“ жителство. Аз самият съм роден в малък град Червен бряг. Ако си бях поставил лимити на развитието, сигурно щях да си остана във вестник „Червенобрежка трибуна“. Но оставете ме мен. Ето, Любо Нейков е завършил механотехникума, дори не гимназия, или специализирано училище, а виждате какъв актьор е. Ето и най-важният наш съгражданин, да ви хване яд всички от Търново – Карлос Насар. Това момче в един град като Червен бряг, в една малка заличка изгради своя шампионски манталитет.
С удоволствие приех поканата да водя това събитие. Това, което много ме зарадва е, че семейство Паневи избраха вечерта да има и благотворителна кауза – тази вечер ще помогнем на едно великотърновско дете – 9-годишната Ана Паздеркова, която не може да ходи, защото е болна от ДЦП.
-Вие сте инициатор на много такива каузи, лично участвате в десетки дарителски кампании, но приемате много лично съдбите на страдащите хора, познавате семействата, контактувате непрекъснато с тях. Много болка събирате, защо го правите?
-Защото е важно да изградим взаимно доверие. Не е важно просто да обявя нещо, защото имам голяма аудитория, не това е моята цел. Искам да застана до детето, да разкажа за историята му, за семейството му. Не просто да правя копи пейст на призив за помощ. За съжаление, държавата ни е слаба, за да подпомогне тези хора и затова се е случвало да съветвам родители „да си бият камшика“ и да търсят помощ навън. Където има система, която се грижи за тези деца.
Да, болката преминава през мен, но в добрия смисъл, дава ми добра енергия. Дори си измислих един слоган, който вече се цитира доста: не е важно да даваме хиляди, а да сме хиляди. Когато например 5 000 души дарят по 10 лева, това са 50 000 лева, огромна сума за семействата в нужда.
Затова за Ани Паздеркова ще продължа да помагам и ще организирам една малка кампания след откриването на изложбата.
– Кои са вашите учители в журналистиката? Споменавал сте, че има един, с когото, като говорите дори по телефона, ставате прав?
– Да, това е Кеворк Кеворкян, който много ми помогна и ми повлия дори преди да го познавам лично. Аз се запознах с него преди 20-тина години, когато вече бях Ники Кънчев – лицето от телевизията. Много преди това обаче го гледах как задава своите въпроси на събеседниците, как умее да изслушва, как вади нови въпроси от отговорите им.
Телевизията е особено животно. Там притеснението е много голямо, можеш да си забравиш името. И това ми се е случвало. Особено в живите предавания на „Биг Брадър“. Аз съм водещ, имаме например петима номинирани – да кажем Камен, Веско и Лиляна. Трябва да знам тези имена наизуст. Обаче са дошли Тони, Петър и Камелия да защитават тези тримата. И аз така съм се готвил, да не объркам имената, като се обръщам към тях…
Висшият пилотаж в журналистиката, който наложиха Кеворк, Иван Гарелов, Енчо Господинов и др., включваше това да се готвиш за интервюто, да уважаваш събеседника, да не го притискаш, че си много умен като водещ. Новото поколение политици вече се изучиха и дори чакат скандала, искат боксов мач. Защото знаят, че скандалът води до по-висок рейтинг, слушаемост Но аз съм от по-старото поколение, което иска да разкрие истинската същност на човека отсреща – политика, спортиста, твореца…
Помагаше ми в професията и това, че четях много. Обичах поредиците от „Библиотека Галактика“, Световната класика“, имаше опашки за вестници, спомняте си, че например спортните вестници свършваха за минути, такъв глад за четене имаше.
– Музиката и спорта са едни от любимите неща в живота ви. Кои са последните постижения, на които искрено се зарадвахте в тези две области?
– Категорично в спорта това е успехът на Карлос Насар, защото той пред очите ми направи всичко. Гостували са в моето предаване в Дарик радио с неговия треньор Илиян Илиев, както го знаем Илиян Щангата. Той е от този тип, които хващат децата и си работят с тях и дори да не става нищо, си гони целите. И ето, виждате, успя. За съжаление почина преди да види Карлос олимпийски шампион.
Постижение е и успехът на моя любим отбор ЦСКА, че ще бъде на финал за купата.
А в музиката… В нея постоянно се ражда нещо интересно. Преди десет дена гледах концерт на Брайън Адамс в зала „България“. Само той с китарата, от време на време влизаше и един пианист. Той го нарече университет за писане на песни, уъркшоп, модерната дума. Публиката, понеже знае тези песни, го подкрепяше, стана нещо много интересно.
– Как се опазихте от звездоманията? От малкия град до там, че да ви познават всички…
– Може би точно това, че съм от малък град. Знам и 2 и 200, както казваше баща ми. Животът се преобръща лесно и в личен, и в по-общ план. Ето, мислехме, че е свършено с войните, а какво стана… Не ме тресе звездомания, но в същото време трябва да има човек самочувствие. То много ми помага да водя. Хората очакват от мен да водя, аз излизам и го правя. Като си футболист, очакват от теб да вкараш дузпата. Да, може да се случи греда. И аз нямам перфектните водения всеки божи ден, но се старая, внимавам. Ето, и за тази вечер за откриването на изложбата, се готвих сериозно.
– Как приехте предизвикателството да сте жокер в „Стани богат“?
– Да, това най-ново предизвикателство. Има хора, които с чисти сърца ми се доверяват, други, които вярват на конспирациите, казват, че всичко ми се казва в слушалката. Не искам да оборвам никого, но аз веднага махам слушалката, а говоря после поне две минути и няма как да ми се подаде информацията. Просто знам някои от отговорите, особено от темите като музика и спорт. Когато не знам отговорът, си признавам.
Много ми помага това, че играя заедно с участниците. Ние снимаме по пет предавания на ден, едно след друго. Преобличам се, кафе, обяд и пак. Това е тежко, аз, ако дремя и само задавам въпроси, няма да оцелея. А аз играя наистина, интересно ми е какъв е отговорът. А някои въпроси са наистина много трудни
– С коя от всичките си изяви като водещ най-много се гордеете?
– Със „Стани богат“ и с предаването ми Дарик радио, което водя вече 33 години правя предаване. Дарик беше едно от първите радиа, които дадоха възможност на хората да слушат жадувана музика като „Пърпъл“, „Дженезис“, „Бийтълс“. Радиото беше много силно в цялата страна. Именно от Велико Търново в София дойдоха страхотни журналисти като например Нина Александрова – кадър на Дарик, която сега е изпълнителен продуцент в Нова телевизия.
– Един въпрос за 100 000 лева? Какво е щастието за вас, г-н Кънчев?
– Щастието е например това – детенце да ме чака да му се разпиша, да си направим снимка. Да виждам как грейват очите на хората по улиците, като ме видят. Това е истинската ми награда.
