От 24 до 26 октомври град Елена отново ще се превърне в кулинарната столица на България. За пореден път Община Елена и Местният съвет по туризъм канят жители и гости от цялата страна на Празника на еленския бут – символ на вкуса, традицията и балканджийския дух.
В продължение на три дни сърцето на Балкана ще кипи от живот, музика и аромата на домашни гозби. Очакват ви фолклорни концерти, демонстрации, дегустации, кулинарни състезания и много изненади.
Еленският край е прочут със своите кулинарни традиции и особено с месопреработката. От векове тук се съхраняват автентични рецепти и техники за обработка и сушене на месо, предавани от поколение на поколение, припомнят от Музей на Възраждането „Иларион Макариополски” в града. Планинският климат, чистият въздух и умението на местните майстори създават неповторими вкусове, които са се превърнали в символ на региона. Днес месопреработката в Еленско съчетава старите традиции с модерни технологии, за да запази качеството и уникалния аромат на прочутите еленски деликатеси.
Този занаят е свързан с преработката на месо след заколването на животното. Колачите са били специализирани майстори, а въз основа на техните умения се развива и производството на пастърма, луканки и суджуци.
Димитър Бежанов и Драган Милков от село Беброво разказват, че производството и продажбата на пастърма били характерни и типични за бебровени. Говори се, че цели кервани от Беброво карали изсушена на арки пастърма за Тузлука, Търговище, Одрин и други градове.
Макар и в по-малки мащаби, с това се занимавали и отделни хора от Палици, Мийковци и Костел. Известни пастърмаджии били Илия Петров Гладков и Сава Тодоров Лижев от Беброво, Никола Тодоров от Мийковци, Христо Савов, Иван Малешков, Йордан Чавдаров, Никола Колев, Христо Трошев, Никола Минчев, Йордан Кънчев, Димитър Миланчето, Христо и Иван Миланови, Александър Василев – всички от Елена.
Производството на свински бут е специалитет на населението от Еленско. Разказва се, че когато Мидхат паша дошъл в Елена, го гощавали с еленски бут, а той останал толкова впечатлен, че изказал висока похвала.
Клането на прасетата започвало след Никулден и завършвало преди Коледа. Прасето се нарязвало на парчета, бутовете се обрязвали и оформяли добре, посолявали се от касапина и се поставяли в поставите. Там престоявали до края на февруари или началото на март. После се изваждали и окачвали на проветриво място да съхнат – обичайно под стряхата на къщата. За да се запазят през лятото и есента, бутовете се заравяли в царевично брашно.
И днес, както и едно време, в Еленско вярват, че истинската трапеза започва с добро мезе. А местните с усмивка обичат да казват, че когато няма какво да се сложи на масата – просто се вади еленският бут. Защото в Еленско гладен не стоиш – все ще се намери бут и добра компания на масата.
източник: Музей на Възраждането „Иларион Макариополски“ – Елена
