Ценно дарение получи Музеят на Възраждането в Елена – печат на видния възрожденец и революционер Сава Кършовски

На печата е изписано: „Савва П. Христовъ Кършовский, Адвокатъ, гр. Елена“.

Този автентичен печат представлява важна историческа реликва, свързана с обществената и професионалната дейност на един от най-изтъкнатите деятели на еленския край.

Кой е Сава Попхристов Кършовски?

Сава Попхристов Кършовски е роден на 14 февруари 1847 г. в град Елена. Той произхожда от родолюбиво възрожденско семейство.

Първоначалното си образование Сава получава в родния си град. През 1860 г. майка му го изпраща в Плаковския манастир „Св. Илия“, за да се подготвя за духовен сан. Недоволен от методите на обучение, той напуска манастира и заминава за Търново, където продължава и завършва образованието си. По-късно живее във Варна, а след това се завръща в Елена, откъдето отива при брат си Иван Кършовски, учителствал в Браила и Гюргево.

През 1864 г. младият Кършовски заминава за Цариград, за да продължи образованието си, но поради липса на средства се завръща в Търново. Там съдбата го свързва с редица бъдещи дейци на националноосвободителното движение – Стефан Стамболов, Христо Иванов – Големия и Джорджо Момчев.

Макар и още млад, Сава поддържа връзки с по-будни младежи от Елена, което привлича вниманието на османските власти. Заподозрян, че ще последва примера на своите братя революционери, той е принуден да напусне родния си град и да потърси убежище във Влашко. Там попада сред българската революционна емиграция и окончателно затвърждава своите убеждения за борба против чуждото иго. През 1869 г. в Букурещ се запознава с Васил Левски благодарение на близките отношения на братята му с Апостола. Същата година двамата се срещат отново в Гюргево.

След завръщането си в Елена през 1869 г. Кършовски не прекъсва революционната си дейност. При второто посещение на Васил Левски и Ангел Кънчев в града през 1871 г. е основан Еленският частен революционен комитет, на който Сава Кършовски е избран за председател.

В запазена бележка на Стоян Робовски са записани имената на членовете, дали средства за народното дело: Сава Кършовски – председател; Стоян Робовски – секретар-касиер; Никифор Попконстантинов, свещеник Тодор Калинкин и Юрдан П. Н. Костов – по 5 турски лири; Архимандрит Галактион – 15 турски лири; поп Никола Попстоянов – 10 турски лири; хаджи Михаил Момчилов, брат на Иван Момчилов – основател на Еленската даскалоливница, внася 100 турски лири. Събраната сума е изпратена на Българския революционен централен комитет (БРЦК) за Великден 1872 г.

След Освобождението Сава Кършовски работи като учител в селата Черна и Хърсово, където отдадено служи на просветното дело. Близък приятел и политически последовател на Стефан Стамболов, той до края на живота си е ръководител на градското и околийското бюро на Национално-либералната партия.

Паралелно с обществената си работа, Кършовски развива журналистическа и публицистична дейност. Сътрудничи и публикува материали във възрожденските вестници и списания „Зорница“, „Право“, „Свобода“, „Славянин“, „Търновска конституция“ и други.

Сава Кършовски е автор на първата книга за Васил Левски – „Василий Левски и Ангел Кънчев в Елена“, издадена в Търново през 1880 г. Изданието е в ограничен тираж и бързо изчезва от книжния пазар. По-късно, в началото на XX век, книгата се появява в ново издание под заглавие „Апостолите на свободата в Елена“, без името на автора. Това води до погрешното приписване на творбата на неговия син Панайот С. Кършовски, който всъщност е само издател.

След Освобождението Кършовски известно време работи като съдия, а по-късно като адвокат. Остава обществено активен и уважаван гражданин на Елена.

Сава Кършовски е съхранявал ценни вещи и печата на четата на Панайот Хитов. За този печат неговият син Панайот Кършовски пише в писмо до секретаря на Народния комитет „Васил Левски“ на 23 февруари 1923 г. следното: „… Този печат баща ми възнамеряваше да предаде в Народния музей, но го задържа до откриването на Музея на Освобождението. До смъртта си той не можа да предаде този печат, заедно с печатницата – клише за тескерета и медицински инструменти на четата. Аз проектирам да изпълня това му намерение в едно недалечно бъдеще.“. Панайот Кършовски също така дава сведения, че баща му е притежавал писма на Васил Левски, Ангел Кънчев, П. Хитов, Л. Каравелов и други. Една част от тях Сава Кършовски предал на Захари Стоянов, които след смъртта на последния не били върнати от близките му.

Сава Кършовски умира на 26 март 1913 г. в родния си град на 66-годишна възраст.

Музеят на Възраждането изказва искрена благодарност на дарителя за проявената щедрост и принос към съхраняването на културно-историческото наследство на Елена.