Стоян Радев и Симеон Лютаков: „Време разделно“ е спектакъл за обединението. Той не отваря рани, а ги лекува

Снощи Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна гостува на великотърновска сцена с премиерния спектакъл „Време разделно“. Драматург на спектакъла е Юрий Дачев, а режисьор Бина Харалампиева.

Близо два часа и четвърт публиката в препълнената до краен предел зала в МДТ съпреживя, затаила дъх, драматичната история за помохамеданчването на Родопите,  разказана в романа на Антон Дончев.

Режисьорските решения, дълбоките послания на спектакъла и блестящата актьорска игра искрено развълнуваха зрителите, които възнаградиха екипа с дълги и нестихващи аплодисменти. Не малко от зрителите не криеха сълзите си, излизайки от залата.

Преди постановката разговаряме с актьорите Стоян Радев и Симеон Лютаков, които изпълниха двете главни роли – на Манол и на Караибрахим.

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..

– Манол и Караибрахим – доброто и злото, мракът и светлината, бялото и черното. Два свята, две религии, два морала. Това ли е истинското разграничаване на образите, които играете, или истината е в нюансите, в светлосенките?

Стоян Радев: Противоставянето не е на бялото и черното, на доброто и злото. Това са двама човека, двама души, с цялата сложност на тяхната същност.

Симеон Лютаков: Ние срещаме две човешки съдби. Нещо повече – срещат се двама братя. Голям проблем. Всеки със своя живот и никой от тях за нищо не е виновен. Но и двамата ги боли. Това е по-скоро сблъсъкът или противопоставянето в спектакъла.

-Не ви ли се струва, че все пак хората възприемат тези два образа като противоположности. Те очакват доброто да победи над злото.

Ст. Р. – Самият Антон Дончев казва, че Караибрахим е можел да бъде Манол, и обратното. Тогава кое щеше да бъде доброто или злото? Просто така е била наредена шахматната дъска в този момент, така са се стекли животите им. В изкуството по принцип няма такива категории – само добро, или само лошо, а в театъра – още по-малко. Иначе щеше да е повърхностно и скучно.

С.Л.: Не искам да омаловажа нищо, правено по темата до сега, най-вече визирам филма, ако имам правото да се изкажа въобще по този въпрос. Но се случва някои произведения да се използват с определена цел. Когато излезе филмът, имаше подходяща цел, в която да „легне“ това произведение със своите категорични послания. Сега съм сигурен, че гледайки спектакъла, зрителят ще получи други послания – ще му олекне, като провиди историята.

– В този смисъл спектакълът отваря рани, или е лек за рани?

С.Л: Според мен е лек за рани, той е красиво послание, отваря разума.

– Постановката ви поставя и една друга тема, някак пророчески актуална и днес – темата за властта и водачите. Какви водачи са Манол и Караибрахим, къде е тяхната сила?

С.Л.: Категорично и двамата са водачи. Мъжете са водачи, когато им е гласувана отговорност. И да не искат, ще станат. Манол и Караибрахим може да не са го искали, но така се е стекло всичко около тях. Единият е пратен да се върне на мястото, за което е сънувал кошмари. А другият сънува, как ще трябва да спаси най-мирното място на света от бедствието, което се задава. Тежки отговорности имат и двамата. Друг е въпросът, че тяхната борба е достатъчно усложнена, когато разбират кой с кого и защо се среща.

Ст.Р.: Аз мисля, че, за жалост, не всеки път, когато им се наложи, мъжете стават водачи. И за да водят, те трябва да имат много други качества, освен половата им идентичност. Няма как да не направим препратки към водачите в съвремието ни и за съжаление, тук нещата стоят различно. По-добре да не отваряме тази тема. Защото щяхме да бъдем на съвсем друг хал, ако водачите ни имаха вродено мъжество и истински отговорно  лидерско чувство.

– Бина Харалампиева определя спектакъла като антична трагедия. Съгласни ли сте с това?

Ст.Р. : Във връзка с предишния въпрос, ето – Бина е мъж водач, въпреки че е жена.

С.Л.: Да, може да се определи спектакълът като антична трагедия, защото в него са заложени дълбоки, базисни вътрешни сблъсъци.

– Какво беше първото нещо, което си помислихте, когато ви предложиха ролите?

Ст.Р.: От актьорска гледна точка си казах: егати яката провокация! Защото Караибрахим е емблематичен образ в българската литература, а благодарение на Йосиф Сърчаджиев е емблематичен и в родната кинематография.

-Иван Кръстев, въпреки че не беше известен актьор, също изгради незабравим Манол във филма.

С.Л.: При мен беше по-сложно. Манол също е огромно предизвикателство, защото всяка една близост с нормалността и обикновеността е страшна провокация. Слава богу, чисто драматургично, спасението идва бързо. Но си признавам, че бях притеснен за този образ. Манол трябва да поеме удара. Не беше лесно, но следвахме Бина Харалампиева и нещата се получиха.

– В постановката има изключително драматични моменти, жестокост, сила, вяра, но една от силните нишки е любовта. Къде я открихте, къде я съзряхте вие в спектакъла?

С.Л.: Не съм го казвал досега, но мисля, че любов има и между тези двама братя, въпреки цялата жестокост, която стои между тях. И така правим образите, че да стане ясно как и двамата са си простили. Стоян ще ме поправи, ако греша. Така го усещам аз, не сме поставяли тази тема на масата за разговори.

А иначе по замисъл на автора, аз срещам любовта в лицето на Елица със страшна сила и я отприщвам, защото е била потискана цял живот.

– А може ли да сложим някакъв знак за равенство между думата любов и Караибрахим, или това са две напълно изключващи се понятия?

 Ст. Р.: В моята глава дълго време стоеше този въпрос. Откъснат от средата си и от хората, които обича, когато е бил малко момче,  той е даден от собствения си баща, за да бъде превърнат в чудовище в казармите за еничари. И си мислех, възможно ли е, връщайки се десетилетия по-късно, все още у него да има чувства като синовна и братова любов, когато види баща си, братята си, сестра си. Много ме занимаваше този въпрос, наистина.  И може би тук влизаме в някакво леко единоборство с Антон Дончев, защото той е казал, че все пак Караибрахим е въплъщението на злото и че в него друго няма, подобно на дявола, в когото няма любов. Аз си позволих не точно да противореча на това, но да предам нюанс на образа.

Но всичко това са оспорими неща, да пази бог да преминаваме през такива човешки катаклизми и страшни събития.

С две думи, мисля че в нашето представление любовта се прокрадва и в Караибрахим. Та той спасява сестра си, като я прибира в стаята си, за да не стане ханъма. Имам и такава реплика „Аз съм онзи, лошият, който се върна, за да види как братя посягат на брат си, а аз самият не съм го направил“…

С.Л.: Чисто актьорски, вървейки по пътя на постановката, не можеш да не си зададеш този въпрос. Как да си кажеш, аз съм черен, аз съм бял? Нали сме хора, нали си носим всичко.

– Кой на кого прощава в този спектакъл? Манол дали е простил на Караибрахим?

С.Л.: Манол се жертва. Ако жертването е равнозначно на прошката, да. А може би, не. Труден въпрос.

Ст.Р.: Караибрахим е жертван и той има това съзнание. На кого и защо да прости той?

– Може би на себе си…

Ст. Р.:Да, това е важният въпрос. Може би отговорът е в една от репликите на моя герой в драматичния разговор с баща му: „Трябва да си горд с мен, защото аз съм добър син, станах това, което ти искаше да стана!“ В този смисъл – от кого да иска прошка Караибрахим?…

Много се надявам, че представлението не дава еднозначни отговори на въпросите, които поставя.

– Отзивите за представлението са блестящи, публиката ви изпраща с много аплодисменти на крака. Можете ли с няколко думи да кажете в какво се крие успехът на спектакъла?

Ст. Р. : Ще цитирам думите на един зрител от миналата вечер: „Ами вълнува ме, вълнува ме искрено този спектакъл!“

С.Л.: Аз не се притеснявах за тези, които са чели романа и са гледали филма, а за хората които нищо не знаят за „Време разделно“. Затова най-много ме радват отзивите на младите зрители.  А едно от най-хубавите неща е, че спектакълът ги провокира да прочетат книгата и да потърсят други произведения на Антон Дончев.

Ст.Р.: При мен е обратното, повече се вълнувах как ще реагират хората, които са чели книгата и са гледали филма. И ще цитирам друга зрителка, която чистосърдечно ми призна колко скептична и предубедена е била, когато е влязла да гледа постановката, и колко вдъхновена си е тръгнала от нея.

-С една дума – посланието на „Време разделно“ на Драматичен театър Варна е …

Ст.Р., С.Л: Нашият спектакъл не е за разделението, а за обединението.

Снимки: „Болярски новини“ и ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна

About Post Author