Източник: Исторически музей – Горна Оряховица
Стопиха се огромните камари със зеле и пипер по пазарите, а това е сигурен белег, че зимнината е готова, а есента плавно преминава към зима.
Краят на сезона на туршиите е повод да напомним, че до неотдавна консервирането на плодове и зеленчуци беше не само домашно занимание, а формираше цял отрасъл, в който Горна Оряховица беше национален лидер.
В основата му е друга позабравена слава на Горна Оряховица – като център на зеленчукопроизводство и овощарство. В първите години след Освобождението в Търновски окръг са засявани 12% от всички площи със зеленчуци в България. Имало е продукция повече, отколкото е можела да се изяде или продаде в сурово състояние. И трябвало по някакъв начин да се консервира и съхрани.
Войните в началото на XX век стимулирали изграждането на сушилни за зеленчуци, за да има с какво да се храни армията. След края на войните те замрели, но започнали да се появяват консервни фабрики. Те били подкрепяни от държавата, а през 1934 г. дори излиза закон за насърчаване на градинарството, в който се обръща специално внимание на консервната промишленост. Тези, които изграждали консервни фабрики, били освободени от данък за 10 години, можели да получат безплатно общински и държавни терени, ползвали преференциални тарифи за превоз по БДЖ и др.
Първата по-голяма консервна работилница в България е открита от Пивоварно дружество „Бабенец“, което наред с бирата започва да произвежда и консерви. Това става около 1925 г.
През 1933 г. е създадена консервна фабрика „Янтра“ на гара Горна Оряховица (всъщност в Калтинец) от братя Манови и Атанасови.
В Джулюница, по онова време в Горнооряховска околия, кооперация „Домат“ също прави голяма фабрика.
Появяват се още няколко по-малки производители, а малка консервна работилница отваря и Горнооряховска градска община. Но тя обслужва само домакинствата от града, не произвежда за пазара.
Насърчаването на този сектор се отразява и на образованието. През 1939 г. в Горна Оряховица е открито първото по рода си Държавно практическо градинарско училище. То давало познания и за консервиране и сушене на плодове и зеленчуци. Имало малка учебна консервна работилница за практика на учениците. Две години по-късно към училището е построена и амбалажна работилница за производство на консервни кутии. По онова време, а и до след средата на века, стъкленият буркан бил непознат. Консервирало се е в метални кутии или в качета и бурета при домашни условия.
През 1941 г. държавата решава да изгради четири сушилни за плодове и зеленчуци – три в Южна България и една в Северна. Северната е в Горна Оряховица, като е избран терен срещу Захарната фабрика. Сушилнята е предадена за управление на кооперативен съюз „Солидарност“, който трябвало да я изплати за 15 години при 6% лихва. Към нея била изградена и мелница за сушен червен пипер. Сушилнята била насочена основно за сушене на лук и пипер, но също произвеждала и по малко количества моркови, зелен боб, зеле и др. Стигнала до 300-400 души работници.
Голяма консервна фабрика прави и БДЖ на гара Горна Оряховица. А национализацията през 1947 г. заварва осем по-големи и по-малки фабрики и работилници – „Янтра“ на братя Манови и Атанасови, „Ренета“ на Димитър Капитанов, „Пармена“ на Люба Лилова, „Стефан Стойнов и Никола Захариев“, „Мас“ на Рачо Бошнаков, Консервната фабрика на БДЖ, „Успех“ на братя Дачеви“, „Кирчев и Йоргов“ в Темниско.
След национализацията те са обединени в Консервна фабрика „Янтра“, като основните два цеха са във фабриката на БДЖ и в „Янтра“ на братя Манови.
През 1952 г. плодосушилнята на ОКС „Солидарност“ става държавно предприятие.
На следващата година, с министерско постановление от август 1953 г., Консервна фабрика „Янтра“ и Плодосушилнята са обединени под името Консервна фабрика „Панайот Цвикев“ за производство на зеленчукови, плодови, местни консерви, млян червен пипер, туршии, сушене на плодове и зеленчуци др.
През 1955 г. всички машини са демонтирани от цеховете в Калтинец и са пренесени до сушилнята, като така започва оформянето на един от най-големите консервни комбинати в България. Спомен за него имат всички горнооряховчани над 50-годишна възраст, които всяко лято са търбушили чушки по време на ученическите бригади.
Докато обаче се реализират всички мащабни планове за развитието на завода, с още по-ускорени темпове върви урбанизирането на България. Горнооряховски регион губи статута си на основен производител на плодове и зеленчуци в България. Липсата на суровина и работна ръка прати в историята и консервния бизнес на Горна Оряховица.
