Архитекти върнаха блясъка на 102-годишна градска къща във Велико Търново и получиха специална награда за своя прекрасен проект

Колектив от архитекти върна блясъка на 102-годишна къща в старинния квартал „Варуша“ във Велико Търново. Снощи авторите на проекта – архитектите Радомир Данков, Катерина Фуентес-Габро, Йоана Петкова, Емил Ангелов и Деница Инджова-Ангелова на церемония в София бяха отличени със специална награда на конкурса „Български архитектурни награди“, организиран ежегодно от Камарата на архитектите в България.

Това е най-значимият професионален и некомерсиален архитектурен конкурс, който отличава добрите практики и качествените произведения на архитектурното изкуство. Наградените проекти се номинират за престижните европейски награди за съвременна архитектура “Мис ван дер Рое”. Седмото издание на конкурса е под патронажа на Министерството на културата.

„Архитектурата има  силата да реализира мечти и така да ни прави по-щастливи, има силата да превежда културата на човешката цивилизация през времето. С нашия проект за реконструкция на къщата във Велико Търново постигнахме тези неща. Реализирахме мечти и пренесохме едно културно наследство напред във времето. Искрено се надявам този проект да има значение в процесите по опазване на културното наследство във Велико Търново и страната, защото успяхме да покажем, че една сграда може да бъде и съвременна, и автентична едновременно, посочи великотърновският архитект Радомир Данков.

Той подчерта, че в екипа, реализирал проекта, са архитекти от различни студия в страната, което показва, че колегите му могат да работят в симбиоза, а не в конкуренция. Радостно е, че наградата няма да остане в някое от нашите студия, а в самата сграда при нейната собственичка – Пламена Славчева, която имаше волята да извърви заедно с нас целия този път, и без която това нямаше да се случи, подчерта арх. Данков.

Изключително интересна е историята на реставрираната къща. Това е фамилният дом на Петър Бонев – Мъждрака, построен през 1923 г. в най-западната част на квартал „Варуша“ – част от културно – историческото ядро на Старата столица. До края на периода на Османската империя зоната е била крайградска, предимно с овощни градини и лозя. След Освобождението и в началото на 20-ти век в тези имоти започват да се издигат модерни за времето си свободностоящи къщи в собствени дворове – първоначално в неоренесансов, а в последствие в сецесионов или еклектичен стил. Къщата на Мъждрака е разположена в стръмен остроъглов имот, пред който се събират 5 улици и създават малко площадно пространство. Представлява триетажна сграда, проектирана е в стил сецесион, със сложна обемна композиция, която органично се вплита в урбанистичната тъкан и спрямо географските посоки.

Авторът е арх. Александър Данаилов, работил предимно в Павликени и за щастие в къщата се съхраняваше копие от оригиналния му проект, посочва арх. Данков. При построяването обаче не всички замислени детайли по фасадата са били изпълнени. През 70-те години при ремонт част от тях са били заличени, а цялата къща е била изпръскана със сива циментова мазилка. Интериорът обаче е бил добре съхранен – с насложени три периода на декориране на стените и множество автентични мебели от първата половина на 20-ти век.

Къщата можеше да се обитава, макар и с много компромиси от съвременна гледна точка. Липсваха адекватни инсталации и удобства, енергийните загуби бяха огромни, а единствената възможност за отопление беше с печки на твърдо гориво. Архитектурните достойнства на сградата обаче все още бяха живи, а аристократичният й дух очакваше да бъде преведен в съвремието, се казва в описанието на проекта.

Основната цел на екипа била да трансформират къщата в жилище с всички съвременни удобства и комфорт, като това устойчиво удължи използването й.  Условията включвали да бъде съхранена и възвърната автентичността на архитектурния образ, като в същото време да бъде запазен разказът за вековния живот на къщата.

Проектът включва и облагородяването на двора, в който се акцентира върху дворната чешма и се запазва изобилието от сезонни цветя, и характерните трайни насаждения за квартала – лоза, смокиня, череша, рожков.

Сградата е цялостно реконструирана и укрепена, а всички елементи, детайли и мебели, подлежащи на реставрация, са съхранени и консервирани.

Покривната конструкция е изцяло нова, тъмните тавански пространства са преустроени в апартамент с просторна баня. Всички циментови мазилки по фасадата са премахнати до тухла, изпълнен е нов дишащ варов хастар и където е възможно е поставена топлоизолация от масивна каменна вата. Детайлите са възстановени съобразно оригиналния архитектурен проект, което възвръща на сградата много по-едностилен и автентичен сецесионов образ. Дограмата е нова, със стълопакети и механизми, но отново дървена. Металните парапети са преминали процес на реставрация, резбованите дървени фронтони – репродуцирани. Изпълнени са нови електро- и ВиК инсталации. Отоплението се осъществява чрез локално парно, захранвано от газов котел, като на партерния каменен етаж е комбинирано и с водно подово отопление. Третият подпокривен етаж разполага и с климатизация. Всички тези мерки повишават осезаемо енергоефективността на къщата и правят комфорта на обитаване несравним с предходното й състояние.

В интериора са запазени всички оригинални вътрешни врати, а почистването и реставрацията на триетажното извито дървено стълбище представлява самостоятелен „проект в проекта“.

След махането на тапетите по стените се разкриват впечатляващи слоеве от три етапа на декорация, изпълнени с шаблони и орнаменти. Където състоянието им позволява, те са укрепени и консервирани и се превръщат в едни от разказвачите на историята. Други такива са множеството запазени предмети, мебели и осветителни тела, предимно от първата половина на 20-ти век, които са внимателно ремонтирани, реставрирани и отново заживяват и осветяват пространствата на къщата.

Заради стилови и визуални сходства авторите на проекта допускат възможността част от мебелите да са проектирани лично от една от първите български архитектки Райна Дамянова, която след дипломирането си в Берлинското висше техническо училище се връща и работи в родния си град Велико Търново в периода 1933 – 1937 година .

Внимателното и детайлно реконструиране на тази къща – дом в историческия център на Велико Търново, има и по-далечна цел от личната удовлетвореност. Тя е нагледно доказателство, че такива сгради имат място в съвременната градска тъкан – едновременно комфортни и с адекватно съхранена архитектурна същност.

Възстановяването на каменните зидове, порта и огради от ковано желязо на имота ще подобрят уличното и квартално споделено пространство.

Покривните детайли и тъмно метално покритие създават общ градоустройствен ансамбъл и кореспондират с близката камбанария на черквата „Св. св. Кирил и Методий“, издигната по проект на уста Никола Фичев, като създават диалог и приемственост в традициите на българската архитектура от различни исторически периоди, посочват още авторите на проекта

снимки: Александър Новоселски,

Камара на архитектите в България

About Post Author