„Двата смока”, „Зелените пердета”, „При Мазния”, „КЕВ-а” – култовите кръчми на търновското студентство през миналия век

5

Мила Милчева

„В Търново вода не пие се, във нея плуват жаби.

Употребяват я магарета и крави.

Грозданката във миг те прави цар,

докато имаш още в чашата си цяр!

Доказано е, че при това,

от нея сутрин никак не боли глава!“…

 

Легенди и романтика витаят около живота на търновската студентска общност през 70-те и 80-те години на миналия век. Как живееха студентите под Света гора може да се разказва дълго и напоително. Какво толкова различно се случваше тук, в старопрестолния град, че студенти от София, Пловдив и Варна благородно и нескрито завиждаха на своите колеги от Велико Търново за задружния им и изпълнен с емоции престой под Царевец? Може би атмосферата на самия град, може би това, че хуманитарните дисциплини, които се изучаваха в университета, предразполагаха към бохемство и артистичност… А може би прочутите, обичани и боготворени търновски кръчми – тези оазиси на приповдигнатия дух, в които поколения студенти прекарваха голяма част от своето следване.

През онези години пиянството беше особено състояние на духа и тялото. Дрогата беше непозната, алкохолът, макар и евтин, беше истински, а честите запои приключваха обикновено не с агресия и екшъни, а с люти спорове за литература, изобразително изкуство, история, кино… И, разбира се, със звън на китари и обичани песни, в които, логично, пак се възпяваше високия градус на питиетата…

На спирката между Ректората и обръщалото до Великотърновския университет се намираше закусвалня – бирария. „Къде ще се чакаме? –„ При Мазния”. „Хайде след лекциите да пием по една бира „При Мазния”. „Отивам да чета „При Мазния”, бяха обичайни реплики между възпитаниците на ВТУ.

Мазния всъщност имаше друго име и беше наследил прозвището от предишния собственик, който си мажел главата с брилянтин. Но той и жена му Иванка бяха създали особено задушевно-откровени отношения със студентството. „Дай една закуска с дръжка!” беше кодовото название за поръчката, която той приемаше и изпълняваше бързо, пълнейки халбите с наливна бира. Коронният номер на потния кръчмар беше да закрепва по няколко бири на огромния си корем, скрит под бяла, вечно лекьосана престилка, и така да ги разнася из кръчмата. Масите в „При Мазния” са били свидетели на стотици излияния и емоции – радост от взет изпит, сълзи от несподелена любов, ужас заради прекъсване от неполучени подписи, спорове за изкуство.  Мазния, който не блестеше с кой знае какъв интелект, често беше първият слушател на поетическите прозрения на филолозите, или пък слушаше ожесточени спорове между колегите им историци. И дори вземаше отношение по темите…

Групата ни от специалност „Българска филология“ се събира пред „Мазния“ след поредния тежък изпит

Другият пристан на учещите се беше барчето„При Станка” в първи блок на студентските общежития. Синеоката мама Станка, както я наричаха всички, се грижеше топло и сърдечно за своите пиленца, които редовно нямаха стотинки, но никога не оставаха ненахранени и ненапоени.

Зимата пред „Станка“ в първи блок на студентските общежития

В района на университета имаше още няколко прочути заведения. До студентския стол се простираше Клубът за естетическо възпитание – КЕВ-а, стопанисван от бай Жоро. Логично, там нямаше нито клуб, нито естетика, нито възпитание, но пък кебапчета бяха големи, бирите студени и имаше истински, качествен и евтин български джин.

Ресторантът на Света гора, който сега е в руини, ресторантът и барът на „Мотела” също бяха обичани от студентството, особено след вземане на стипендии или след поредния финансов транш от родителите.

Възпитаниците на алма матер успяваха да създадат особено здрави, лишени от логика, но пък безкрайно интересни отношения със заклетите търновски местни пияници и това се случваше в някои от култовите пивници със звучните имена „Двата смока”, „Зелените пердета”, „Пазарска среща”, „Димят”, „Дервеня”.

Какво общо са имали смоците с кръчмата, на чието място сега е „Office1” на „Габровски”, никой не знае, както и защо са точно два. Много е вероятно името на пивницата да идва от популярния израз „Напил се е като смок”, въпреки че едва ли някой е виждал влечуго, употребило алкохол. Но както и да е… И тази кръчма, както „Зелените пердета” и „Пазарска среща” в района на пазара, бяха притегателно място за бъдещите висшисти с ниските цени на ракията и бирата. „Димят”  се намираше в района на бившите хали, а „Дервеня” около бившия изтрезвител.  Именно там, в смрадливото и натежало от мирис на цигари и чесън пространство, върху недотам чистите маси, се завързваха приятелства между болярите и пришълците, които поддържаха някакъв странен, но  искрен начин на общуване.

Местата за реанимация след тежък запой в студентските общежития и квартири пък бяха спасителните шкембеджийници „Родина” и „Москва” – на ул. „Независимост” и в района на ГУМ-а. Там, къде на крак, къде на маса, душата се връщаше в тялото на младежите с една-две горещи шкембета или агнешки чорби, няколко бири или на принципа „клин клин избива” – с по една-две гроздови или ябълкови ракии.

„Трапезица“ също беше сред любимите места за студентите

Паметливите споделят и незабравимите си моменти в „Балкан”, където при бай Моно са получавали две кебапчета, салата и наливна бира за 99 стотинки…

Много популярно място за срещи бяха „Чадърите” („Изгорялото”), където, щом пукнеше пролет, се изнасяха масите навън и до късна есен се лееше алкохол и сладки приказки на открито.

На „Чадърите“ с бъдещия министър на отбраната Красимир Каракачанов, тогава студент по история

Естествено, ярки спомени пазят бившите студенти във Велико Търново и от прочутите механи – „Хаджи Минчо”, „Тихият кът”, кръчмата на „Владишкия мост”. Често сега белокоси мъже и жени водят наследниците си в тях, за да им покажат къде е минало студенството им. „Кацата”  по пътя към Царевец, сега  е терен на археологически разкопки, но със сигурност държеше едно от първите места за атрактивност и посещаемост от бъдещите висшисти.

Безкрайни са спомените от времената, когато студентите във Велико Търново наистина водеха наситен, интересен и колоритен живот. Когато чалгата дори не беше проходила, салфетките не се хвърляха в заведенията, нямаше скъпи автомобили, златни ланци и демострации на богатство. Когато всички знаеха, че в Търново се учи здраво и „вода не пие се, във нея плуват жаби”…

About Post Author

5 thoughts on “„Двата смока”, „Зелените пердета”, „При Мазния”, „КЕВ-а” – култовите кръчми на търновското студентство през миналия век

  1. А към разказа за Велико Търново мога да добавя от първо лице още доста култови кръчми и ресторанти, като: ККД / клуба на културните дейци/, Клуба на архитекта, „Болярски стан“, ресторант „Етър“, барчето в хотела „Етър“ на втория етаж. Механата на бай Митьо Манола (до ресторант „Янтра“) , механа ‘Болярска изба“срещу бар „Ориент“. Общо 41 заведения за запой имаше по това време. Лично първия секретар на БКП- Кольо Василев, често обикаляше вечер по заведенията с двама авери-телохранители и за това задълижтелно управителите имаха запазена маса за него , отбелязана с червени карамфили!

  2. към разказа за Велико Търново мога да добавя от първо лице още доста култови кръчми и ресторанти, като: ККД / клуба на културните дейци/, Клуба на архитекта, „Болярски стан“, ресторант „Етър“, барчето в хотела „Етър“ на втория етаж. Механата на бай Митьо Манола (до ресторант „Янтра“) , механа ‘Болярска изба“срещу бар „Ориент“. Общо 41 заведения за запой имаше по това време. Лично първия секретар на БКП- Кольо Василев, често обикаляше вечер по заведенията с двама авери-телохранители и за това задълижтелно управителите имаха запазена маса за него , отбелязана с червени карамфили!!

  3. … споменава се за ресторант „Света гора“, а защо не и за бара в приземния етаж на Сашко Сербезов,със сигурност най-добрия и до сега … амфитеатрален, микроклимат, абсолютен професионализъм …

  4. Да, наистина уникални времена бяха. Най-хубавите години за всеки от нас!!! И ученето си беше учене и кръчмите – кръчми дето и без пари да си гладен и жаден няма да останеш. И в крайна сметка станахме хора.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *