Ако трябва да се търси най-точното определение за Полина Петкова, то е фин диамант. Блести дискретно и ненатрапчиво, но вглеждайки се по-внимателно, няма как да не видиш класата и съвършенството му, както и неговата твърдост. Въпреки че тя самата е толкова далеч от суетата, че с искрен смях приема това сравнение. Какъв диамант, аз съм едно обикновено, земно момиче, казва Поли, както я наричат приятелите и близките.

Но колкото и да не обича да стои под прожекторите на славата, Полина няма как да избяга от тях. Защото за младата си възраст вече има завидна биография. Само преди няколко дена Полина Петкова спечели Награда „Култура“ на Община Велико Търново в категорията „Най успешен дебют или изява на млад творец““. Звездата на Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ беше номинирана за престижното отличие от инициативен комитет, председателстван не от кого да е, а от обичания от поколения композитор Стефан Диомов.

Сред членовете на комитета, застанал зад номинацията на Полина, са не по-малко известните композитори и музиканти Стефан Димитров и Красимир Гюлмезов, журналистът и издател Румяна Емануилиду, певицата от „Мери Бойс Бенд“ Мария Мутафчиева, писателят Емил Андреев, режисьорът Станимир Трифонов и други популярни лица, които са се докоснали до таланта на Поли и са видели „диаманта“ в нея.

За мен е чест трудът ми да бъде забелязан и оценен от хората, които вярват, че понякога човек оставя след себе си нещо, което времето не може да вземе. Ще продължа творческия си път с честност, сърце и любов, каза след получаването на наградата си Полина Петкова.
Зад крехката красота на Полина всъщност се крие много, много силен характер, а животът й е пъстър микс от постижения в различни области – спорт, театър, музика, кино… Върхове, както в границите на България, така и извън нея. Защото тя е многократен републикански шампион и европейски шампион по спортно катерене, а със своето изпълнение на песента „Whіtе house“ стана първата българска изпълнителка, влязла в световната музикална класация Country Top 40. Класацията на престижната музикална платформа Radio Nashville е разпространявана от над 1000 радиостанции по света. Песента „Whіtе House“, която Поли изпълнява в дует със заместник-кмета на Велико Търново Нейко Генчев, познат с артистичния псевдоним Barney Esville, се задържа 15 седмици в класацията и е избрана сред шестте най-добри песни в света за месец ноември 2024 г.

През февруари 2026 г. българката отново влиза в световната кънтри класация с песента „Mine Is Yours, Yours Is Mine“, която продължава да се изкачва нагоре и вече има над 10 милиона слушания в различни музикални платформи и радиостанции на няколко континента.

Полина Петкова е е възпитаник на музикалната паралелка при СУ „Емилиян Станев”, където неин вокален педагог е голямата Мария Касабова. Има магистърска степен по класическо пеене от Вокалния факултет на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” с преподавател проф. д-р Иванка Нинова и по актьорско майсторство от Нов български университет в София. В продължение на пет години се обучава да свири на китара при Николай Минев.
Поли е част от състава на великотърновския театър от 2016 г., участва във всички музикални постановки, но успешно се изявява и като драматична актриса. Повече от 20 са нейните сценични превъплъщения, а сред тях са оперетите „Прилепът“ на Йохан Щраус-син, „Царицата на чардаша“, „Графиня Марица“ и „Баядерка“ на Калман, мюзикълите „Криворазбраната цивилизация“, „Вражалец“, „Зехтъ, Радке! Зехтъ!“, „Българи от старо време“. Една от най-ярките й драматични роли е образът на Лиза в спектакъла „Крадецът на праскови“, който се нарежда сред най-играните заглавия на МДТ през 2025 г.
Талантът и сценичното й присъствие намират изява и извън театралната сцена. Участва в телевизионните сериали „Откраднат живот“, „All Inclusive“, „Братя“ и „Дяволското гърло“, както и в редица телевизионни формати и развлекателни предавания.
Прави сериозна крачка и в българското кино с първата си главна роля във филма „Вечерна сватба“ на режисьора Станимир Трифонов, създаден по едноименната книга на Иван Станков. Продукцията предстои да излезе на екран през есента, но отзивите на снимачния екип за работата на Поли са възторжени.
Значим е и приносът й към проекта „Златните песни на България в Европа и по света“, реализиран с подкрепата на Национален фонд „Култура“. Като основен вокален изпълнител Полина представя българската музикална традиция пред международна публика в Букурещ, Прага, Будапеща и други европейски столици. Тя е сценарист, режисьор и изпълнител заедно с актьора Боян Фърцов на трите видеоклипа към проекта, за качествата на които говори красноречиво фактът, че клипът към песента White House само за седмица събра над 300 000 гледания само в България.

Наред с артистичната си кариера, тя се изявява успешно и като продуцент на музикални и мултимедийни проекти, в които е и сценарист, и режисьор. Спектакълът „Магията на танца – огледало на културите“ бе представен в десетки населени места в община Велико Търново. Новият ѝ проект – детският мултимедиен спектакъл „Грозното патенце“, вече е подкрепен по Програма „Култура“ на Общината.
Извън всички сценични изяви, Полина Петкова се определя като обикновено момиче, на което нищо човешко не му чуждо. Вярна на старата българска мъдрост „Човек, като може едно, може всичко“, тя е способна да грабне помпата и да отводнява, както й се наложи преди няколко дена, когато поройните дъждове доведоха до наводнения в региона на Велико Търново, а стихията не пощади и къщата на родителите й в Килифарево.

Няколко дена след последната й награда и разговаряме с нея за сцената, дисциплината, големите мечти и за това какво стои зад успеха.
– Полина, честито! Как приехте новината за Награда „Култура“?
– Благодаря! С огромно вълнение, честно казано. Защото когато получаваш признание от своя град, от хората, сред които живееш и работиш, то има особена стойност. Международните успехи са прекрасни, но когато твоят град каже: „Виждаме труда ти, ценим го“, това докосва много лично. Усетих благодарност, но и отговорност – защото всяка награда всъщност казва: продължавай.
– Вие сте човек с необичайна биография – европейски шампион по спортно катерене, а днес актриса, певица и артист на сцена. Как става този преход?
– На пръв поглед изглежда като рязък завой, но за мен има логика. Спортът ме научи на дисциплина, концентрация, устойчивост, работа под напрежение. Сцената изисква абсолютно същото. Да, инструментите са различни, но вътрешният механизъм е близък. И в спорта, и в изкуството няма как да стигнеш далеч само с талант. Трябва характер.

– Какво Ви даде спортът, което носите и днес?
– Да не се отказвам. Да не се плаша от трудното. Да приемам провала като част от пътя, а не като край. На сцената също има трудни дни, умора, съмнения. Но спортът ме научи, че понякога най-важната крачка е просто да продължиш.


– За близо девет години в театъра не сте пропуснали представление, в което участвате. Това звучи почти невероятно.
– За мен това е въпрос на уважение. Към колегите, към публиката, към професията. Театърът е жив организъм. Ако един липсва, усещат го всички. Не казвам това героично – просто така разбирам професионализма.

– Ролята Ви в „Крадецът на праскови“ бе сред най-обсъжданите Ви сценични успехи. Какво Ви даде тя?
– Много. Това е роля, която изисква деликатност, психологическа точност, вътрешен баланс. Лиза не търпи фалш. Такива роли те оголват и като артист, и като човек. А когато публиката откликне толкова силно, това е огромна награда.
– Предстои и филмът „Вечерна сватба“, в който имате главна роля. Това ли е следващата голяма посока?
– Киното е различна магия. Там всичко е много по-фино, по-тихо, по-интимно. Камерата вижда всичко. Това е голямо предизвикателство, което приех с огромно желание. Не мисля в категории „следваща посока“, а по-скоро – още един свят, който искам да опозная честно.
– Освен театъра и киното, Вие постигнахте и нещо историческо в музиката – влизане в световната Country Top 40. Как изглежда този момент отвътре?
– Нереално. Първоначално човек дори не го осъзнава. После започват обажданията, реакциите, новините… и разбираш, че се случва нещо голямо. За мен най-хубавото беше, че това не беше само личен успех – а успех, с който България присъства в едно иначе много конкурентно международно пространство.
– Вашият дуетен партньор сподели преди време думи на Стюарт Камерън – легендарният водещ на Country Top 40 и огромен авторитет в жанра. Камерън казва за Вас: „С този глас, музикални умения, визия и артистичност, Полин я очаква световна кариера, ако се посвети професионално на това.“ Как човек приема подобни думи?

– С огромна благодарност. И с известно притеснение. (смее се) Защото когато човек с такъв авторитет каже подобно нещо, това не е просто комплимент, а сериозна оценка. Мотивиращо е, но и те кара да си още по-взискателен към себе си.
– Проектът „Златните песни на България в Европа и по света“ също Ви изведе на международна сцена. Какво беше усещането?
– Много специално. Да представяш българска музика пред международна публика е различно преживяване. Това не е просто концерт – това е културно послание. Когато видиш как хора, които не говорят езика ти, реагират емоционално на българска песен, разбираш колко универсално е изкуството.
– Работите и с деца, правите спектакли в малките населени места, развивате собствени проекти. Защо?
– Защото културата не трябва да живее само в големите зали. И защото децата заслужават среща с истинско изкуство. Ако едно дете в малко населено място види нещо, което го вдъхнови, това може да промени живота му. Аз вярвам в това.
– Какво означава Велико Търново за Вас?
– Дом. Корени. Памет. И сцена, на която съм израснала професионално. Това е град с дух и характер. Град, който поставя висока летва. Именно затова признанието оттук означава толкова много.
– Какво следва?
– Ако съдя по календара си – липса на скука. (смее се) Нови роли, музика, проекти. И работа. Много работа.
