Изключително любопитни факти и нови открития за началото на футбола в Търново и юнашкото движение в България събра в новата си книга журналистът Анатоли Петров
0
Възгласът „Българи юнаци” и поздравът „Здравей” имат любопитна история, която малцина знаят, а именно, че са свързани с историята на юнашкото движение в България и началото на българския спорт. Тези и още много изключително интересни и неосветени досега факти разкрива в новата си книга „Началото на футбола в Търново и юнашкото движение в България” великотърновският журналист Анатоли Петров.
Изданието му е естествено продължение на излезлите вече негови книги „24 крачки към историята. 100 години „Етър”, „Те играха за „Етър” и „Футболът в Търново. От зората до възраждането”, припомни Петко Павлов , управител на „Спортни имоти”, колега и дългогодишен приятел на Анатоли Петров.
Новата ми книга е плод на дългогодишни проучвания, работа в Държавния архив, ровене в пресата от преди повече от век, издирване на документи, факти, снимки… Започнах с това е кой е донесъл първата футболна топка в България. Най-често сочат Жорж дьо Режибюс, но след дълго търсене в архивите на град по град – Варна, София, Казанлък, Лом, Свищов, Търново, откритията дойдоха и то в годишника на Мъжката гимназия „Свети Кирил” във Велико Търново. След една година работа късметът ми се усмихна във вид на откритието, че швейцарецът Алоис Бюнтер е донесъл първите топки в Търново, разказа Анатоли Петров.
Авторът описва привличането на швейцарски учители по телесно здраве в страната през 1894 година. И развенчава първия мит – че на 14 май 1894 година в двора на варненската мъжка гимназия Жорж де Режибюс е показал на учениците първата футболна топка и е организирал първия мач. Всъщност той и останалите швейцарски учители пристигат на гарата в София на 13 май същата година остават в столицата до 21 май, когато тръгват към назначенията си с коне и каруци, за да започнат работа по места от началото на юни. Със сигурност топките са донесени от швейцарците, но самата дата е твърде дискусионна, посочва Анатоли Петров.
В книгата си той за първи път публикува пълния текст на първите футболни правила в България, излезли в списание „Училищен преглед” през 1897 година, чиито автори са търновският учител Алоис Бюнтер и колегата му Жак Фардел. Списанието е библиографска и антикварна рядкост, с която авторът е успял да се сдобие.
Петров доказва с документи, че Търновската мъжка гимназия „Свети Кирил”си купува за учебната 1896-97 година 2 броя пособия – „топа мешинени с каучукови мехури за игра на „ритни топъ”, на обща цена 38 лева. С това категорично става ясно, че първата футболна топка се е появила под Царевец, въпреки схващането, че я носи Георги Станев през 1909 година от Виена
Алоис Бюнтер, основоположника на спорта в Търново, е човек със забележителна биография, за съжаление, незаслужено забравен, категоричен е авторът. Бюнтер е бил наричан от учениците си „папа/татко Бюнтер”, което красноречиво показва какво са изпитвали към него, посочва Анатоли Петров.
Освен на футболни отбори в училищата си, Бюнтер и Фардел са основателите и на Гимнастическите дружества „Юнак”. Досега за „Търновски юнак” не е писано почти нищо, или по една-две странички. Издирих и описах цялата история на „Търновски юнак”, неговата дейност и неговите председатели, които за забележителни личности. Сред тях са зъболекарят Братован Братованов, полк. Рашко Бораджиев, един от спасителите на българските евреи, един от най-успешните кметове на Търново Димитър Раев, убит от народната власт като враг на народа след 9 септември 1944 година и др., които трябва да помним, посочи Анатоли Петров.
Оттам работата му прераснала в история на юнашкото движение в България – организация, създадена в края на 19-и век, която полага основите на спорта в България и го развива. Освен да обучават децата на спорт и физически активности, те били възпитавани преди всичко като личности във висок морал, етични ценности, вяра в Бога, почит към родителите и т.н.
Организацията, за съжаление, е обявена за буржоазна и процарска и 45 години е буквално изтрита от спортната история на България, казва още авторът на книгата.
Именно от юнашкото движение произлиза и прочутият възглас „Българи юнаци!“, с който се поздравявали членовете на дружествата. А думата „здравей“, която по етимология означава „бъди як като дърво“, за пръв път се използва от Любен Каравелов, Христо Ботев и Стефан Стамболов, но тя не е имало публичност и популярност. Юнашкото движение обаче въвежда „здравей“ като официален поздрав и всички така се поздравяват по юнашките събори, за да се сгигне до днешни дни, когато изразът е неотменна част от езика ни, разказва още авторът.
Анатоли Петров се позовава на сериозни изследвания за движението на автори от Националната спортна академия като проф. Цонков, проф. Бърдарева, проф. Митев и други.
Той прави още интересни открития, като например това, че юнашките движения развиват и футбола още от 1894 година насам, както и че първият мач в България е игран през 1900 година и то между отборите на Търговската гимназия в Свищов и Априловската гимназия в Габрово.
Историята логично прерасна към „Етър”. Още по-задълбочено проследих основаването му, първите стъпки. Първият му мач, изигран на 6 юли 1924 година, когато бие „Борислав” (Лясковец) с 3:2. Така стигнах и до 1945 година, когато „Етър” се връща към корените си, обединявайки се отново с гимнастическото дружество под името „Етър-Юнак 45”. Така се получи история на спорта във Велико Търново, която не е писана досега, допълни още авторът.
Той обмисля да внесе предложение за кръщаване на улица във Велико Търново на името на Алоис Бюнтер, тъй като на останалите швейцарски учители, основоположници на спорта в страната ни, вече има наименувани улици, булеварди и дори стадион.
Анатоли Петров изказа своите благодарности за подкрепата на Община Велико Търново и спомоществователите, на директорката на директора на „Регионален държавен архив“ – Велико Търново, на директора на Хуманитарна гимназия Павлин Витанов за достъпа до архивите и други.
Книгата „Началото на футбола в Търново и юнашкото движение в България” е издадена в много малък тираж, тя няма да бъде разпространявана в търговската мрежа, авторът ще я дарява на библиотеки, училища и спортни дружества.
