Разговор за болярското у великотърновци, за предизвикателствата, за чалгата и манекенките, за любовта към историята, и добър футболист ли е Бойко Борисов…
Мила Милчева
Росен Йорданов Кирилов е роден е на 4 януари 1973 г. във Видин и играе като централен защитник. Първият му мач за националния отбор на България е през 1995 г. срещу Узбекистан, през 1998 г. се налага в националния отбор.
Започва състезателната си кариера в „Бдин“ (Видин), отива да играе в ЦСКА през 1991 г. Помага на отбора си да спечели първенството през 1992 г. и Купата на България през 1993 г., след това е даден под наем на „Спартак“ (Плевен) през 1994 г. След две години попада във втора дивизия и първодивизионният отбор на Ловеч го купува малко преди да изпадне в „Б“ група. През 1997 г. „Ловеч“ е поет от Гриша Ганчев и прекръстен на „Литекс“. Същия сезон отборът, заедно с неизменния титуляр Кирилов, се завръща в елитната дивизия.
С „Литекс“ Кирилов печели две титли, през 1998 и 1999 г., като през 1998 г. е обявен за най-добрия централен защитник в българското първенство, заедно със съотборника си Златомир Загорчич. През лятото е включен в състава на националния отбор за Световното първенство във Франция, където не записва игра на терена. През 1999 г. отива да играе в турския отбор „Аданаспор“. След два сезона и 48 мача за „Аданаспор“, завръща се през 2001 г. в „Литекс“, слагайки капитанската лента, овакантена от напусналия Стефан Колев. Следват 122 мача и десет гола за ловчанлии.От 1999 г. Кирилов е твърд титуляр в отбраната на националната гарнитура на България. За националния отбор има 51 мача.Участник е на европейското първенство по футбол през 2004 г. Работил е като помощник треньор в ЦСКА, „Славия“ и „Витоша“. През последния сезон бе старши треньор на бистришките тигри.
Кирилов пое постана старши треньор в „Етър“ от Красимир Балъков и още при първото си изявление пред медиите каза, че летвата във Велико Търново е вдигната високо, а „Етър“ е сред отборите с най-големи традиции в България.
В неделя Кирилов извежда виолетовите на стадион „Ивайло“ в мач срещу гранда „Левски“. Излизаме за три точки и победа, нямаме програма мининум, обяви старши треньорът на „Етър“ в първата си официална пресконференция след назначението си.
– Може ли, според вас, да се сбъдне мечтата на великотърновци – „Етър“ в евротурнирите?
– По принцип не обичам да правя дългосрочни планове, но, да, разбира се. При добра организация и подготовка това е възможно. В „Етър“ имаме футболисти, които не отстъпват на водещите отбори
-Привлякохте четирима юноши в първия отбор. Знак ли е това за бъдещето на отбора?
-Да, това ще е начинът на работа. Винаги, когато има възможност, талантливите юноши да вземат участие в тренировъчния процес, за да може да стане по-лесно интегрирането им в първа група.
-Как намирате живота във Велико Търново?
-Мен лично много приятно ме изненада това, че във Велико Търново кипи живот. Градът е туристическа дестинация, старата столица на България и това се усеща в цялата атмосфера. Освен старинните църкви, музеите и забележителните сгради обаче, аз откривам и едно благородство у хората, има наистина нещо болярско у търновци.
-Всеки град подкрепя своя футболен отбор, но във Велико Търново нещата като че ли са доста по-силни. „Етър“ е кауза за хиляди хора. Притеснява ли ви това, че ще водите отбора или го приемате предизвикателство?
-Не ме притеснява, напротив. Много ме радва това, че тук не е загубена връзката с миналото, когато „Етър“ става шампион на България и е един от водещите клубове. Тези традиции продължават и до ден днешен. А колкото до ръководството на отбора… Човек винаги има страхове от новостите, но аз не обичам да съм в зоната на комфорта. Само, когато приема нови и все по-големи предизвикателства в живота си, човек може да се развива. Всичко в този живот е преходно, затова трябва да се върви смело напред.
-„Витоша“ (Бистрица) освен със спортните изяви, е свързан и с името на една знакова фигура – тази на премиера Борисов. Доколко това влияе на известността на тима?
– Със сигурност това, че премиерът играе в отбора и има доста попадения в първенствата на ветераните, допринася за популярността на бистришките тигри. Но има един човек, за който не се говори много и това е президентът Сергей Ташков, който работи с цялото си сърце и душа отборът да се развива и в последните три-четири години да стигне до ниво първа лига.
-Добър футболист ли е Бойко Борисов, честно?
-Да и не го казвам от куртоазия. Има усет и наистина майсторски изпълнения.
-През последните години, за съжаление, българските футболисти влязоха в стереотипа – млад човек, който посещава чалга клубове, не демонстрира особен умствен капацитет и има приятелка манекенка, или фолк певица. Защо е така и това ли е истинското лице на младите спортисти?
-Този стереотип не е само за футболистите, а и за голяма част от представителите на младото поколение. Културата, възпитанието през последните десетилетия определиха това. Факт е обаче, че сред футболистите има изключително дисциплинирани, умни и любознателни младежи, които с поведението си, с морала си и с начина си на живот, могат да бъдат за пример.
-Спортът откога е част от вашия живот?
-Откакто се помня. Баща ми беше футболист във Видин. Цялото ми детство и животът ми нататък са подчинени на футбола. Никога не съм си представял, че мога да живея без тази игра. –
-Във връзка с това, какво е виждането ви за детско-юношеската школа във Велико Търново?
-Мисля, че в това отношение могат много да се подобрят нещата. Ръководството на „Етър“ прави усилия с всяка година да създава все по-добри условия за децата. В тази посока е изграждането на изкуствения терен в Спорното училище, възстановяването на стария терен до „Ивайло“ и други.
Иска ми се да призова родителите да запалят децата си по футбола, защото това е спорт, който възпитава изключителни качества. Най-важното, разбира се, е дисциплината, но също и умението да си в екип, да имаш отговорност съм съотборниците си, трудолюбие, силен характер и не на последно място – здравословния начин. Това са само част от качествата, които формира тази велика игра.
-Извън футбола, какви са вашите интереси?
-В последно време се интересувам изключително много от история и по-конкретно история на България. Чета доста по темата. Бях много щастлив да видя във Велико Търново паметници и обекти, за които само събирах информация от книгите и интернет. Особено ме впечатли паметника „Майка България“, който е построен през 1935 година в чест на загиналите във войните за национално освобождение. Има страшно много неща, които искам да видя още, но това предстои.
