октомври 6, 2022

Национална кръгла маса изведе идеята Велико Търново да бъде вписан в Конституцията на България като историческа и духовна столица

В българската Конституция да бъде записана разпоредба, която изрично предвижда, че историческа и духовна столица на България е Велико Търново. В приложение на тази норма да бъде приет закон за административни, процедурни и бюджетни правила за нейното прилагане. Тази идея беше единодушно подкрепена от всички участници в Национална кръгла маса на тема „Велико Търново – историческа и духовна столица на България – правно положение и перспективи“. Форумът се проведе вчера и беше акцент на честванията за Независимостта.

Кръглата маса беше открита от кмета Даниел Панов, който подчерта, че инициативата е на Сдружение „Велико Търново – историческа и духовна столица на България“ . Тай заяви, че догодина, когато се отбелязват 115 години от обявяване на Независимостта на България, голяма част от събитията ще са посветени именно на статута.

 

С много известни и не толкова известни за широката аудитория факти, видните историци проф. д-р Пламен Павлов, проф. д-р Милко Палангурски и проф. д-р Петко Петков от Великотърновския университет представиха темите за вековната идея за Търново като столица на България през различните исторически епохи, историческата обосновка за конституционно присъствие на В. Търново и Търновската книжовна школа и съвременният университетски център.

Проф. Петков припомни неоспоримия според историческите документи факт, че от 22 март 1879 г. по предложение на Драган Цанков и като конституционен текст – решение, вписано в протокола на Учредителното събрание, Търново е определено за  историческа столица на страната ни.

Велико Търново е единствената възможна духовна престолнина на България, заяви категорично д-р Николаос Мердзимекис  от Министерство на културата на Р Гърция, който представи ролята на града като историческа и духовна столица на България в отношенията на Балканския полуостров, в съзвучие с останалите стари столици. Той припомни, че 1375 г. е знаменателна в историята на източното славянско православие и  бележи връхната точка и утвърждаването на търновската духовна доминация в славянския свят.

Заместник-кметът на Велико Търново Нейко Генчев  подчерта, че  статутът на Велико Търново  като историческа и духовна столица на България не е само етикет,  празен от съд съдържание, защото интересът към града се е повишил с повече от 40 на сто след приемането на решението от Народното събрание.

Велико Търново е огромно богатство в европейски и световен мащаб. Няма град с толкова културно-исторически обекти. Той е вечен паметник на българската държавност. Но всичко това е огромно бреме и отговорност. Няма Община, която да е в състояние да поддържа такова богатство, каза Генчев и припомни, че всички най-мащабни дейности в града са се случвали след държавна намеса и специално отношение – като например създаденият през 1965 г. Общонароден комитет за развитие на Велико Търново. Нейко Генчев посочи като пример италианския град Верона, който е съпоставим с Велико Търново. Там има едва четири паметника на културата, срещу повече от 800 при нас, но създадената от граждани, институции и бизнес Фондация „Арена ди Верона“ отчита годишно внушителните приходи от 350 млн. евро. Очевидно е, че към Велико Търново трябва специално отношение не само от държаната, но и от цялата общност, каза още той.

Генчев изрази съжаление, че поради обективни причини в Кръглата маса не е успял да се включи Венцислав Събев, който живее и работи в Швейцария и поддържа контакти на световно ниво. Запленен от Велико Търново, което определя като  „историческо съкровище в природен рай“, Събев е увлякъл с идеите на Сдружението повече от 20 българи, пръснати от Щатите до Азия, които искат да се включат като членове в инициативите му.

Именно заради статута му на историческа и духовна столица Велико Търново е получил покана от престижен световен форум в Париж за включване на града в най-голямата система за сертификация „Биосфера“, което ще даде големи възможности за развитие и финансиране от 2,5 млн. евро, каза Генчев и допълни, че статутът работи дори само на думи, но ме можем да разчитаме на другите хора да ни свършат работите.

Най-наболелите проблеми пред опазване на недвижимите културни ценности в стария град, които са 680, представи главният архитект на Велико Търново Николай Малаков. Дейностите по запазването им задължително подлежат на централизирано съгласуване с Националния институт за недвижимо културно наследство и Министерството на културата, като включва дори текущите ремонти по поддръжка на сградите. Тежката и бавна процедура води често до незаконни действия от страна на собствениците. С нашите предложения целим част от тези процедури да се извършват на местно ниво, а някои съгласувания на паметници с по-ниско значение да се извършват от звено, позиционирано във Велико Търново, посочи арх. Малаков.

Той припомни, че лошото стопанисване на сградния фонд в  някои от европейските държави дори е криминализирано. Необходима е приложима процедура държавата и общините да могат да отчуждават изоставени и рушащи се недвижими културни ценности, да има програма на МК за целева финансова подкрепа на собственици на недвижими културни ценности. Всичко това изисква специфични решения и специален статут на Велико Търново като град,  съхранил историята и идентичността, категоричен е арх. Малаков.

Проф. дюн Борис Велчев – съдия в Конституционния съд на България 2012 г. –  . и председател на Конституционния съд 2015 г. -2021 г., припомни , че именно той, по време на националните чествания за 140 години от приемане на Търновската конституция, предложи на президента Румен Радев да бъде направено допълнение в Глава 10 в Конституцията на България, в която да бъде включен текст за реалното място на Велико Търново като историческа и духовна столица. И тогава, и сега, си давам сметка, че това е един протоколен акт, който, ако остане само на думи, постепенно ще се износи. Вписването на статута в Конституцията е справедливо и необходимо,  заслужено е написването на втори текст,  който да казва че статутът се урежда със специален закон, поставящ Велико Търново в положение, различно от останалите градове. Но и това не е достатъчно, посочи проф. Велчев. По думите му обособяването на Велико Търново за втора столица би се изпълнило със смисъл, ако поне две или повече от големите държавни институции намерят седалище тук. Конституционният съд е една от тези институции, каза проф. Борис Велчев и даде за пример Конституционните съдилища в Германия, Русия, Грузия и др. държави, които са извън столиците.

Подкрепям изцяло инициативата и съм убеден, че тя ще намери широк отзвук в голямата адвокатска общност, която наброява повече от 14 000 наши членове, посочи председателят на Висшия адвокатски съвет Ивайло Дерменджиев, който също участва в Кръглата маса.

Акцент на националната дискусия беше емоционалното и брилянтно като изказ слово на чл.-кор. проф. дюн Атанас Семов – съдия в Конституционния съд на България.

 

Аз категорично подкрепям идеята за вписването на статута на  Велико Търново в Конституцията, защото това културно-историческо богатство  трябва да се опазва с национални усилия, а не голяма част от него да бъде оставено на усилията само на Общината, посочи той.  В типичния си образен стил, той подчерта, че правната норма е важна, но по-важна от всяка норма е мукаетът  – съчетание на можене и воля – можене да направиш нещо и воля наистина да го направиш. Съчетание на чалъм и хатър, на смисъл и мъжество. Затова, когато казвам, че България има потребност Търново да е велико, мисля преди всичко за истинския търновски мукаетлък. За онова съчетание на горд болярски дух, старопрестолна извисеност и възрожденска духовност, с трудолюбие и лично пряко участие, което вие, търновци, сте показали неведнъж, каза проф. Семов. Тъй като силно обичам Велико Търново и смятам, че обич без честност няма, ще го кажа направо. Трета година идеята за Велико Търново като духовна и историческа столица се развива от шепа хора. И все още й  липсват мащабност и порив, допълни проф. Семов и посочи, че дори в официалната интернет платформа на Общината не е изваден на преден план статута, връчен на Велико Търново от Народното събрание.

Да е историческа и духовна столица на България, за Велико Търново няма смисъл да е нито протоколна титла, нито закичено на ревера на и без това изключително красивия град тенекиено отличие, нито изкуствен, поради това евтин повод за гордост. Налице са много предпоставки Велико Търново да стане вторият по важност град в България. Не непременно  по големина, нито на население, нито по икономика. А по своята роля в живота на Родината. Да стане град – мост за добро развитие. На първо място със силна законност. Днес тук се чуха силни и мъдри слова за историята и богатствата на старопрестолния град. И съм убеден, че именно от тук трябва да тръгне възстановяването на същинския конституционализъм. Не само, като се премести седалището на Конституционния съд по модела на редица други държави, а заради изключителния дух на Търновската конституция, която е смятана за най-демократична за своето време в света. На второ място, със силна държавна и общинска подкрепа за образованието и културата.

Къде другаде, ако не във Велико Търново да се направи Институт за опазване на националната памет, Национално училище за традиции, култура и културен туризъм, Факултет за културно-историческото наследство? Къде другаде има по-подходящи хора за всичко това?, попита в емоционалното си изказване проф. Атанас Семов.

Да, конституционна норма и закон могат да допринесат съществено, но не могат да свършат работата, както очевидно не я свърши и решението на Народното събрание. Важната работа могат да я свършат само великотърновци! От това, което чух днес тук, смело правя извод, че това е възможно. И имам огромна потребност да вярвам, че предстои скоро!, заключи той. С приветствие към участниците в Кръглата маса се обърна и Симеон Сакскобурготски, министър-председател на България 2001-2005 година.

С голям интерес изслушах всички изказвания особено съм впечатлен от думите на проф. Атанас Семов. Гордея се с това, че съм внук на цар Фердинанд, гордея се, че носих титлата княз Търновски. Подкрепям изцяло идеята за правен статут на Велико Търново като историческа и духовна столица, както и това важни държавни институции да имат седалище тук. Този статут не трябва да има само символно значение, а с общи усилия идеята да бъде реализирана административно, каза Симеон Сакскобурготски.

Край на форума сложи адвокат Йордан Цветанов, председател на Управителния съвет на Сдружение „Велико Търново – историческа и духовна столица на България“. Той благодари на всички за участието.

Когато се роди идеята за статута на Велико Търново, много хора определиха начинанието като лудост, но тя вече е факт. Вероятно и промяната в Конституцията звучи нереално за някои, но аз съм убеден, че с общи усилия  и това ще се случи, каза Цветанов и се обърна към бъдещите народни представители от всички политически сили да се обединят и да подкрепят инициативата.

 

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.