Историческият музей в Горна Оряховица поднася интересен разказ за един от по-новите горнооряховски символи, който може да бъде наречен „Войната за едно „лукче“.
„Историята е низ от войни и захарната история на България не прави изключение. През 30-те години на XX век има поредица от захарни кризи с конфликти между захарните фабрики, цвеклопроизводителите и държавата. В края на XX и началото на XXI век също имаше тежки битки за преразпределяне на пазари и наместване в новите реалности, от които цвеклото отпадна за сметка на по-евтината захарна тръстика. За щастие горнооряховските „Захарни заводи“ се оказаха единствените оцелели в тези трудни времена.
Историята, която споделяме сега, е за битките, запазили „лукчето“ като символ на горнооряховската бонбонена промишленост.
По-възрастните хора си спомнят, че през 80-те години на миналия век „лукчето“ беше вдигнато в ранг на парична единица. В сладкарници и хранителни магазини вместо жълти стотинки връщаха „лукче“. Малкият бонбон беше равен на 1 стотинка.
Първото „лукче“ е направено през 30-те години на XX век в работилницата за захарни изделия на видинския предприемач Угрин Гударовски. През 50-те години „лукчета“ започват да се произвежда масово в заводите на тогавашното Стопанско обединение „Българска захар“ в Ямбол, Пловдив, София и Горна Оряховица.
През 1994 г. швейцарската компания „Нестле“ купува софийския завод „Малчика“ и регистрира търговската марка „Лукчета“. Веднага след това швейцарците спират производството на лютивите бонбони.
Първоначално това не спира останалите производители. В Горна Оряховица, Пловдив, Ямбол продължават да правят „лукчета“ по своя рецепта и дизайн на опаковките. Но времената се променят и българските фирми са принудени да приемат правилата на запазената марка.
През 2004 г. „Захарни заводи Горна Оряховица“ купуват марката от „Нестле“ и става единствен производител. В Пловдив, където малко преди това са направили крачка напред, започвайки производство на билкови „лукчета“ с реклама за бонбони против кашлица, се опитват да имитират опаковките, добавяйки една чертичка пред първото Л. Появяват се „Дукчета“. Опитът да се заобиколи защитената марка не успява и е прекратен в края на 2005 г.
От тогава „Захарни заводи“ налага „лукчето“ като най-успешния билков бонбон в България с различни вкусове и подобрявайки непрекъснато опаковката. Преди няколко години, покрай филма „Гунди: Легенда за любовта“, беше пусната и специална ретро серия на „лукчета“ и „Лимонови резанки“. Любимият на няколко поколения български футболист бил голям любител на резанките и лукчетата.“
Още „захарни“ истории може да научите, ако посетите изложбата „Захар, кафе и сие“, която ще остане в Музея до края на юли.
