Нови археологическите находки разкриват още от тайните на бляскавия средновековен манастир на св. Теодосий Търновски
0
Нови и важни находки откриха великотърновски археолози по време на разкопките край село Самоводене. За поредна година там работи екипът на проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей във Велико Търново, които миналата година оповестиха сензационната новина, че са разкрити основите на манастирски комплекс – обител на св. Теодосий Търновски. Това се случи, след като в продължение на десетилетия специалисти търсеха обителта на св. Теодосий Търновски край столичния Търновград, но без успех. След анализ на документи, изследвания и теренни обхождания, през 2024 г. експедиция, ръководена от проф. Вачев и Илиян Петракиев, посочи вероятното й местоположение в местността Шушманец. Археологическите проучвания потвърдиха тази хипотеза и в продължение на три сезона бяха разкрити останките от средновековен храм, построен в средата на XIV век от майстори на Търновската архитектурно-художествена школа – един от най-блестящите образци на църковната архитектура от епоха на Второто българско царство. Ктитор е цар Иван Александър. По косвени данни се предполага, че храмът е бил с патрон „Св. Никола”.
Тази година, буквално в последния ден от проучванията, е станало ясно, че манастирският комплекс продължава на север с некропол, който ще разкрие много от тайните на средновековния обект, посочи Илиян Петракиев.
Ако разкопките бъдат финансирани и продължат през следващия археологически сезон, некрополът ще бъде основно изследван, а скелетите ще бъдат подложени на антропологични проучвания. Доста по-трудно ще продължи с работата на терена на изток, където са били трапезарията, магерницата и монашеските килии, защото през 50-те и 60-те години на миналия век обектът е бил затрупан с близо петметров насип от мина.
Проф. Хитко Вачев потвърди тезата на археолозите, че в манастира почти сигурно е погребан св. Роман Търновски. Доказателство за това ще даде проучването на предверието на църквата на запад. Възможно е костите на светеца да бъдат открити и в некропола, допълни той.
И тази година при разкопките са открити части от луксозна керамика, които допълват списъка с артефакти от преди – кръст, лъжица, каса за отливане на предмети и др. Откритите части от длета за обработка на камък потвърждават теорията, че манастирът е бил построен около 1360 година, а през 14-и век е бил в разцвета си. На терена са установени следи от голямо свлачище, което е засегнало църквата и постройките в източната част на комплекса. След разрушенията манастирът е бил възстановен и е продължил да функционира и през следващите столетия, чак до 17-и и 18-и век.
Проф. Хитко Вачев отбеляза и връзките между манастира и средновековната духовна традиция в Търново. Той цитира писмени паметници, които доказват, че тук е развивал книжовна дейност св. Теодосий Търновски, както и неговите ученици, сред които бъдещите патриарси Евтимий и Киприан. Проф. Вачев отбеляза и това, че сред находките от тази година са стрели, които пък водят към насилствени събития в манастира, свързани с междуособните борби между синовете на султан Баязид II.
Постарахме се да запазим обекта с метално покритие и да го социализираме, каза още проф. Вачев, който благодари за подкрепата на „Електроенергиен системен оператор“, предоставил средства за тези дейности. Иначе рискуваме и тази светиня да последва нерадостната участ на старите Килифаревски и Преобреженски манастири, чиито руини са затрити, допълни археологът.
Директорът на Регионалния исторически музей д-р Иван Църов заяви, че Окръжен съд – Велико Търново се е произнесъл в полза на Общината в съдебния спор с Великотърновската Митрополия за собствеността на терена, на който се извършват разкопките. С решение на Великотърновския общински съвет обектът е предаден за стопанисване на РИМ в следващите три години и става част от музейните му обекти.
В останките на разкритата средновековна църква вече има и първите икони – на света Богородица, на св. Теодосий Търновски и на св. Никола, а дървените обкови са изработени лично от проф. Хитко Вачев.
При посещението си на обекта журналистите, пред които бяха представени проучванията, имаха възможност и да запалят по свещичка в олтара на църквата.
