44 адвокати, юристи и бивши съдии подкрепят позицията на сдружение „Кажи” за по-справедливи присъди за садистите – убийци на животни от Свищов
0
44 адвокати, юристи и бивши съдии подкрепят позицията на сдружение „Кажи” за по-справедливи присъди за садистите – убийци на животни от Свищов. Те са се подписали под официална позиция до прокуратурата, в която се настоява тя да протестира присъдата по делото в Свищов и настояват за по-тежки наказания, проверка на съдебната процедура и законодателни мерки за защита на животните от повторно насилие.
На 20 октомври 2026 г. Районният съд в Свищов осъди Анита Вачкова на 2 години лишаване от свобода, а Детелин Аврамов – на 2 години и 4 месеца.Става дума за системни изтезания и убийства на животни, продължили около десет години – от 2014 г. до май 2024 г. Присъдата обхваща 81 отделни деяния на жестокост към животни, а според преброяването на предоставените доказателства, извършено от „Кажи”, убитите животни са стотици, припомнят вносителите на позицията
Престъпленията бяха разкрити след разследване на „Кажи”. Събраните материали показват жестокост, която трудно може да бъде описана с думи – изтезания и смърт на животни, превърнати в средство за създаване и продажба на видеосъдържание със сексуално предназначение.
Според нас наложените наказания са несъразмерни с мащаба, продължителността и изключителната жестокост на престъпленията. Затова изпратихме юридическа позиция до прокуратурата с настояване да протестира присъдата пред въззивния съд, се посочва в позицията.
Вносителите обясняват две особености на закона, които имат пряко отношение към размера на присъдата. Първо, извършителите се съдят по наказателния закон, приложим към момента на престъпленията, а не непременно по този, който действа в деня на присъдата.
През 2025 г. наказанията за жестокост към животни в България бяха значително увеличени, но по-тежките разпоредби не могат да се прилагат със задна дата. Тъй като престъпленията в Свищов са приключили през май 2024 г., съдът е приложил действащия тогава закон, след измененията от 2023 г. Дори тези по-стари разпоредби обаче позволяват налагането на значително по-тежки наказания.
Второ, когато човек е осъден за няколко престъпления, отделните наказания невинаги се събират. На Анита Вачкова са определени две отделни наказания от по 3 години затвор – за жестокост и причиняване на смърт на животни и за създаване и разпространение на порнографски материали.
Делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие: подсъдимите са признали фактите в обвинителния акт и са се съгласили за тях да не се събират доказателства в съдебното заседание. По закон това води до намаляване на определените наказания с една трета. Така всяко от наказанията на Вачкова става 2 години.
Но защо общото наказание е 2 години, а не 4? Защото в този случай Наказателният кодекс предвижда съдът да определи едно общо наказание, равно на най-тежкото от отделните, вместо да ги събира. По същия механизъм двете наказания на Детелин Аврамов от по 3 години и 6 месеца са намалени на по 2 години и 4 месеца. Това е и общото му наказание.
Това е законово правило, а не произволно решение на съда. Но законът позволява общото наказание да бъде увеличено с до една втора – възможност, която съдът не е използвал. Освен това първоначалните наказания за всяко престъпление също са могли да бъдат по-високи.
В позицията се поставя и въпросът защо жената, която непосредствено е извършвала изтезанията и убийствата, е получила по-леко наказание от мъжа, осъден като подбудител и помагач за тези деяния. Не говорим за единичен акт на насилие, а за организирана престъпна дейност с предварителна подготовка, осигуряване на животни, изработване на средства за измъчването им, заснемане и продажба на видеозаписи.
Мотивите на първоинстанционния съд все още не са публикувани. Но според сдружение „Кажи” мащабът, системността, изключителната жестокост, сексуалното предназначение и користната цел на престъпната дейност налагат сериозна въззивна проверка на наказанията.
Според анализа на сдружението цялостната дейност по заснемане на изтезанията и убийствата е имала сексуално предназначение. Става дума за т.нар. crush fetish – съдържание, при което действителното насилие над животни се използва за предизвикване на сексуална възбуда. В обвинението за създаване и разпространение на порнографски материали обаче са включени само 15 видеофайла.
Вносителите на позицията настояват прокуратурата да провери дали останалите предоставени записи също отговарят на законовото определение за порнографски материал, което включва и сексуалния садизъм, и дали са получили необходимата наказателноправна оценка.
„Кажи” сезира Инспектората към Висшия съдебен съвет за обстоятелствата около избора на съдебните заседатели. Според официалните електронни протоколи на 16 октомври, само за 6 минути и 28 секунди, са проведени осем последователни процедури за избор на заседатели – в петък следобед, непосредствено преди съдебното заседание във вторник.
Настояваме да бъдат изяснени причините за повторните избори, основанията за неучастие на първоначално избраните заседатели и дали окончателно определените са имали реална възможност да се запознаят с доказателствата по толкова обемно дело, се казва още в позицията.
Вносителите задават и въпроса – какво ще стане, когато осъдените излязат на свобода? Наказанието лишаване от свобода има определен срок. Но какво се случва след изтърпяването му? Какви гаранции има, че човек, извършвал системни изтезания и убийства на животни, няма отново да получи достъп до беззащитни същества?
„Кажи” счита, че законът трябва да даде възможност на съда при осъждане за жестокост към животни да налага и забрана за придобиване, притежаване, държане и отглеждане на животни, както и за работа или дейности, свързани с грижи за тях или пряк контрол върху тях.
Такава забрана следва да може да бъде срочна или, при особено тежки случаи и установен риск от повторно насилие, доживотна. Необходими са и ясни механизми за контрол върху изпълнението ѝ.
От сдружението възнамеряват да поставят това предложение за законодателна промяна на обществено и институционално обсъждане. То не може да се прилага със задна дата по настоящото дело, но би могло да защитава бъдещи жертви. Защото правосъдието не трябва само да наказва извършената жестокост, а и да допринася за предотвратяването на следващото престъпление.
„Кажи” настоява прокуратурата да подаде въззивен протест в законоустановения срок до 4 ноември 2026 г., с искане за по-тежки наказания. Животните, които са били измъчвани и убити, вече не можем да спасим. Но можем да настояваме страданието им да не бъде омаловажено и държавата да направи необходимото, за да защити други животни.
Ще продължи да следи развитието на делото и да настоява за справедливост, отговорност и реална превенция на жестокостта към животни, допълват от сдружението.
(Други юристи и правни експерти, които желаят да се присъединят към позицията, могат да изпратят имената си на office@caai.bg.
