Общински съветник и журналист бие тревога: Рушаща се църква, шедьовър на Колю Фичето, ни кара да се срамуваме, че сме великотърновци!
0
Църквата „Св. св. Константин и Елена“ във Велико Търново – един от шедьоврите на великия майстор Колю Фичето е опасана с огради и сигнални ленти като опасна. Затворена и оставена да чака! Архитектурно богатство, което би трябвало да е гордост за града, а днес е поредният повод за срам! Това написа в емоционален пост в социалните мрежи общинският съветник и главен редактор на вестник „Борба” във Велико Търново Стилян Найденов.

Само преди два дена, на 15 ноември, отбелязахме 145 години от смъртта на гениалния майстор.
145 години по-късно ние се грижим за наследството му така. За Колю Фичето се сещаме на годишнини, произнасяме речи, правим чествания и се снимаме пред паметници. А за истинското опазване на делото му кой ще се сети? Не ни трябват поредните красиви думи за историята. Трябва ни някой да поеме отговорност за нея, допълва още Найденов.
Историята и съдбата на емблематичната църква с въртящите
колони, вълнува от години великотърновци.
Любопитни исторически факти и загадъчни божествени явления крие храмът, който се извисява малко под главната улица между площад „Велчова завера” и музей “Възраждане и Учредително събрание”, и на около 40 м над Сарафкината къща на старата улица „Генерал Гурко”. В храма са се венчавали, кръщавали и били опявани първенците на Търново през XIX век.
Според краеведа Йордан Кулелиев, храм в близост до това място е съществувал вероятно от времето на Втората българска държава. Старият храм се е намирал югоизточно от сегашния в района на сегашната старопрестолна гимназия по икономика. Реални свидетелства за култовата сграда са налице от 20-те и 30-те години на XIX век. В тогавашната ситуация тя има документирано битие и голямата просветна дейност, която кипяла в нея.
През 1858 г. е образувана Градската община, чието седалище – канцелария е било в общата стая при храма. Старият храм е действал до 5 октомври 1873 (тогава е записана последната служба в него), а на 7 октомври 1873 г. в изключително тържествена обстановка е осветен новият храм от първия български владика Иларион Макариополски.

Новият храм „Св.св. Константин и Елена“ е строен през 1872-73 г. от майстор
Колю Фичето. Въздигнат е със султански ферман, издействан от хаджи Никола Минчев,
енориаш на храма и влиятелно лице в турското правителство. По това време майстор Колю Фичето изгражда и друга емблематична сграда, която се намира недалеч от православния храм – прочутият турски конак.
Първото църковно настоятелство, призвано да осъществи постройката е учредено на 20 юни 1872 г. Църковни настоятели са Иван Пилев, Илия Иванов и Сава х. Йоргов.
Сградата е трикорабна, вътрешността и е светла и красива. При изграждането й самобитният майстор успял много умело да съчетае разнообразни архитектурни форми и елементи, като полуцилиндрични, елиптични и кръстати сводове, полукръгли и сплеснати арки, както и прочутата фичевска кобилица – все елементи, които служат като визитна картичка на самоукия майстор архитект. През XIX век тя се включвала добре в общата панорама сред големите възрожденски къщи, които са я заобикаляли. Храмът е построен между три улици, разположени между жилищни сгради, на стръмен склон с тераси – един много труден дори и от днешна гледна точка терен за застрояване.
В голямото за времето си вътрешно пространство от 250 кв.м., такова каквото е било, преди катастрофалното земетресение от 1913 г., имало само четири колони с височина от 10 метра.
При главния вход на храма, от двете страни на външната врата са поставени две въртящи се с ръце дървени колони, които били индикация за устойчивостта на сградата при евентуално слягане на земната основа.
Майстор Колю Фичето казвал: „Когато колоните престанат да се въртят това означава, че земните пластове са нестабилни и населението трябва да положи сили, за да спаси сградата от разрушаване.” Сега колоните са демонтирани и са прибрани за съхранение.

По неповторим и изключително красив начин Колю Фичето успява да изгради и обедини храма и камбанарията. Той постига голям успех и в живописната монументална архитектура, съчетана с околната среда. Това е последният храм, който Колю Фичето строи през своя живот, но за сметка на това пък той минава за един от неговите архитектурни шедьоври в областта на християнското изкуство, в областта на строежа на източно православни храмове.
Сред култовото богатство на храм „Св.Св. Константин и Елена“ са иконите, рисувани от Папа Витан от тревненска школа, от школувания художник Николай Павлович и др., които се съхраняват в Регионален исторически музей.
При земетресението от 1913 г. сградата претърпява значителни разрушения. През 20-те години на ХХ век храма е възстановен под името „Св. цар Борис“ (имало се е предвид Борис I Покръстител). По-късно храмът възстановява старото си име.

Източник: Иван Радев, „История на Велико Търново XVIII — XIX век“, „История на църквата „Св. Константин и Елена”
С храм „Св.Св. Константин и Елена“ са свързани и божествени проявления. Едно от най-загадъчните се е случило в началото на XX век. В полумрака на храма, осветен от свещи, възрастна жена от Велико Търново се молела, с вяра и раболепие пред иконата на Божията майка. От очите на жената се леели сълзи върху жълтата рогозка пред иконостаса, разказват по-късно свидетели. Тишината в храма била нарушавана единствено от стъпките на богомолците, който не обръщали внимание на сгушената пред иконата на Божата майка старица. Девата откликнала на молбите на жената и се случило чудо- Девата проговорила и прошепнала на молителката своето пророчество. Мигом жената побеляла и паднала в несвяст. Миряните и служещите в храма й се притекли на помощ. Жената и дума не промълвила пред тях са случилото се, но на следващият ден се отправила към новата столица София за среща с тогавашният патриарх на Българската Православна Църква – Екзарх Йосиф I Български. Какво точно е казала Богородица на избраната християнка знаят само шепа хора и точното съдържание на пророчеството се пази в строга тайна в секретната секция на Светия синод.
От двете страни пред входа има две гробници.
Едната е на хаджи Николи Минчоолу (Никола Минчев) – борецът за черковна независимост и неговата съпруга. Другата е на сина на майстор Кольо Фичето.На южната фасада по-късно са вградени богато орнаментирани надгробни плочи.
Вляво от входа в преддверието са вградени надгробни плочи на видни търновски дейци. Една от тях е на Хаджи Минчо Хаджи Цачев.
Тук е и гробницата на митрополит Панарет Рашев. Върху гроба му е издигнат мраморен паметник, представящ владиката в черковно одеяние и благославящ – дело на румънския скулптор Йон Джорджеско.
В гробницата е погребано тялото на митрополит Панарет Рашев в седнало положение, както подобава за митрополит, с почести и според канона на Българската православна църква.
Владиката Панарет Рашев е един от най-щедрите дарители на Велико Търново. Освен на църквата и Петропавловския манастир той оставя 50 000лв. и за изграждането на махленска гимназия. Тази махленска гимназия днес е елитната Старопрестолна гимназия по икономика. Разгледайкарти
За съжаление, църквата „Св. кв. Константин и Елена” от години не е действаща и се нуждае от ремонт. За набиране на средства са организирани няколко кампании, както и дарителски акции за реставрация, но до момента те нямат особен резултат.
Дали това истинско съкровище за духовната и историческа столица на България ще бъде оставено да се разруши окончателно, зависи от волята на Великотърновската Митрополия, която стопанисва храма, но и от всички великотърновци, които милеят за своя град и неговата славна история.
снимки: Пламен Караиванов и архив
