В периода 1944 – 1990 година, обхванат в книгата, адвокати били преследвани за това, че имат брада, или, че не участват в манифестации…
Мила Милчева
Втори от том от „История на великотърновската адвокатура” беше представен тази вечер във Велико Търново. Презентацията на книгата се състоя в МДТ „Константин Кисимов”, където адвокатското съсловие от старата столица отбеляза своя професионален празник.
През 1888 г. на 22 ноември е приет първия в България Закон за адвокатите и датата е обявена за Ден на българската адвокатура, припомни в словото си председателката на великотърновската колегия адвокат Даниела Минева. Тя поздрави колегите си за огромната отговорност и предизвикателство да упражняват тази професия. Да си адвокат е призвание. На нас се възлага да отстояваме законните права и интереси на хората, с което допринасяме за утвърждаване на законността в обществото. Работата ни е трудна, зад нея стоят години на обучение, а след това ежедневна, непрекъсната подготовка за обогатяване на знанията в съответствие със законодателната динамика, посочи адвокат Минева.
Професията изисква историческа памет и именно това е породило инициативата за създаване на история на великотърновската адвокатура, посочи тя. Идеята е на адвокат Иван Няголов като председател на колегията преди повече от десет години, приета е и е доразвита от неговата наследничка Весела Коева. Автор и на двата тома е историкът Катя Митова – Ганева, от Регионален исторически музей – Велико Търново. През 2015 г. е издаден том I, който обхваща периода 1878 -1944 т. Вторият том е за времето от 1944 до 1990 г. И двата тома са дело на издателство „Фабер”, чийто собственик Нейко Генчев също присъства на празника.
Книгата беше представена от доц. Лора Дончева – Григорова, ръководител на катедра „Нова и най-нова история” към Исторически факултет във ВТУ, която е и дъщеря на адвокат Дончо Дончев. Тя подчерта, че в изследването е проследен историческия път на Търновската адвокатура в условията на наложения след Втората световна война съветски държавно-политически модел, път, обусловен от два важни нормативни акта – Законът за адвокатите от 1947 г. и Указ №270 от 1952 г. В книгата е представена политическата чистка в адвокатските среди по онова време. Сред първите жертви на политическото насилие след 9.IX. 1944 г. са шест адвокати от търновската колегия, а още четирима са осъдени от Народния съд в страната. Следващата голяма вълна на прочистване започва през 1947 г. , котато 44-ма адвокати са лишени от правото да упражняват професията си, текат процеси на съкращаване и отстраняване на признати професионалисти, със солиден опит. Преустройството се провежда под прекия контрол на комунистическата партия. Членовете на колегията са задължени да участват в политически семинари, да обсъждат партийни документи. Днес буди недоумение как може адвокат да бъде заличен заради неучастието му в манифестация или защото е… с брада, припомни доц. Дончева. Обективността обаче изисква да се признае, че формалното приемане на външната идеологическа рамка не подменя факта, че адвокатите следват своя дълг – да са до тези, които имат нужда от правна и морална продкрепа, каза още тя.
Доц. Дончева отчете като принос на авторката биографичните статии за адвокатите – галерия от образи на хора с различни житейски съдби. Изключителен интерес предизвикват спомените на адвокат Генчо Генчев, които вдъхват живот на обективния разказ за историята на търновската адвокатура.
Книгата е многопластова история на великотърновската адвокатура, в която се наслагва драматичната съдба на изхвърлените от професията, оптимизма и надеждата на идеалистите, трудния път на адаптиране на утвърдени в други обществени условия професионалисти. И най-важното, как в годините на социализма, при прякото вмешателство и контрол от страна на БКП, адвокатското съсловие успява да запази духа и да изпълнява своята мвисия, която му е отредена в обществения живот, подчерта доц. Дончева.
Авторката Катя Митова – Ганева, благодари на всички, съпричастни към създаването на книгата. Тя изрази признателност на наследниците на адвокатите от цялата страна, които са предоставили данни, снимки и документи за своите родственици. Около осем години продължи писането на първия том, вторият ми отне около пет години и през цялото това време имах голяма подкрепа от председателите на адвокатските съвети Иван Няголов, Веселка Коева и Даниела Минева, каза Катя Митова – Ганева. Тя благодари също на Регионалния исторически музей, на Регионалната библиотека „П. Р. Славейков”, на Държавния архив, на библиотеката към адвокатска колегия, на издателство „Фабер”,на семейството си, и на всички адвокати за труда им и за мисията им в обществото.
Доайенът на адвокатското съсловие – 91-годишният Йордан Минчев, поздрави своите колеги с празника. Малко са хората които помнят оня режим, каза той и уточни, че адвокатът, който е бил преследван заради брадата си, всъщност е бащата на доц. Дончева, който е бил единственият представител на гилдията в цялата страна, позволил си такава волност. За това било насрочено открито партийно събрание, което трябвало да го задължи да се обръсне. Дончев обаче не изпълнил партийната повеля. С присъщото си чувство за хумор Йордан Минчев припомни и случки от работата на своят колега Генчо Генчев. Когато отивал при свои клиенти, които били зад решетките, той оставял бележка на кантората си „В затвора съм”. Отдолу него колега му отговорял „Там ти е мястото!”
Минчев подчерта, че се гордее, че е от колегията в която е членувал Марко Тотев, една от забележителните личности в историята на търновската адвокатура.
По склучай празника, адвокат Валери Ставрев, който наскоро празннува своята 60 –годишнина с фогоизложба, подари на Великотърновската адвокатска колегия една от своите снимки на паметника „Майка България”.
Прозникът продължи с концерт на хора, оркестъра и солисти от МДТ „Константин Кисимов”.
