Бъдни вечер и Коледа – традиции и обичаи, които не трябва да забравяме

В различните краища на страната народът нарича деня Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня, Неядка, Суха коледица…

Това са само малка част от названията на Бъдни вечер- вечерта преди Коледа или Божич (25-ти декември) Той е посветен на дома, огнището, но и на предците.

Рождество Христово като християнски празник наследява народните представи за раждането на младия Бог, за раждането на новата година и за прехода между старото и новото.

Народът казва: „Където и да ходиш, за Коледа – у дома да си „! Цялото семейство се събира на постната трапеза с пълнени чушки или сарми с ориз или, в някои райони с фасул, кисело зеле, варено жито, печена тиква , ошав, орехи и др.

Три вида хляб се месят за Коледа от „чиста“ жена – питка с паричка, обредни хлябове с богата украса и колачета с дупка за нанизване. Украсената пита, наречена вечерник или коледник изобразява основния поминък на семейството-бъчва с вино, лозе, грозде, кошара с овце и овчар, кокошки и др.

снимка:Inlife.bg

снимка: bnr.bg

снимка: Eva Toneva Photography

Вечерта, когато цялото семейство седне на масата, най-възрастният член на този дом прекадява вечерята, цялата къща, стопанските постройки и добитъка. След това главата на семейството разчупва празничната погача, като първото парче се оставя винаги за Богородица.

Хлябовете се разчупват и раздават по ред. На когото се падне паричката, той ще има най-много здраве и късмет през годината. Ако паричката е в частта за Богородица, се вярва, че годината ще е много добра.

 

снимка: Бон Апети

По време на Бъднивечерската вечеря никой от челядта на стопанина не може да става и ходи изправен. Ако се наложи на някого да стане, то той трябва да върви приведен- това е вяра в магията, че с този обичай дърветата и класовете ще натежат от плод и зърно.
Празничната трапеза не се раздига до сутринта на Коледа.

Едно от характерните неща за този ден е ”бъдника“. Той е задължителен за всяко семейство. Няколко мъже от дадено домакинство ходят в гората да отсекат дървото, което ще играе ролята на бъдника и гори цяла нощ.
Обикновено бъдника бива дъб или круша. По пътя за дома то не трябва да докосва земята. Когато пристигне в дома, стопанинът го слага в огнището. Бъдника трябва да гори без прекъсване не само в нощта на Бъдни вечер срещу Коледа, но и до Йордановден.

снимка:bulgariasega.com

След като изгори бъдника, пепелта от него не се изхвърля, а се ползва като лекарство през годината.

В нощта срещу Коледа също се извършват гадания. Това се прави най-вече от младите момичета. Те слагат под възглавницата си първата хапка. Когото сънуват за него ще се омъжат. Така те гадаят какъв ще бъде бъдещия им съпруг.
Вярва се, че ако Коледа се падне във вторник, зимата ще е снеговита, а пролетта- дъждовна. Есента ще е суха, пшеницата и плодовете няма да са много добри. Пътуващите по море трябва да са внимателни. Ще има мед и масло в изобилие.

Следобеда преди Бъдни вечер и в нощта срещу Коледа, съставна част в празнично-обредната традиция е коледуването. Коледарите се събират седмица по-рано за да разучат нови песни и да си припомнят стари. Ръководител на тази дружинка е тъй наречения „станеник“. Той е най-възрастния коледарин в групата и избирането му става най-късно на Никулден. Всяка коледарска група има деца и младежи коледари. За ергените това е форма на посвещение – след участието си в обреда те вече могат да се женят.

 

i

Снимка : Форум 24

снимка: bnr.bg

Началото на коледуването, когато цялата дружина начело с водача тръгва, се възвестява със звън на църковната камбана, с гърмеж на пушка и със специална за случая песен.
Коледарската дружина обикаля всички къщи в селото в посока от изток на запад. Пеят се определени песни- по пътя , при влизане и излизане от дома, както и песни за всеки член от семейството. Всяка песен завършва с пожелания: “ Вам си пеем, Бога славим!“, „Колкото звезди в ясно небе, толкова здраве на тази къща“ и др. Ако две групи коледари се срещнат, не е на добре- през лятото ще вали град или нещо зло ще сполети селото.

Коледарите получават дар от стопанина – пари, вит кравай, а с песните и благословията те го „даряват“ с плодородие по ниви, стока, челяд. И за да се сбъдне този дар цялата дружина изрича :“Да бъде!“ и тропат с тоягите се по пода . И пожеланото наистина ще се сбъдне.
Ние българите трябва да знаем и помним нашите традиции, защото те са част от нашата национална идентичност.Те са нашите корени.

Източник  www. vrichane.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!