Търновските пазари – място за търговия, за социални контакти и неотменна част от колорита на града
0
Затварянето на пазарите и тържищата заради епидемията от коронавирус разтревожи търговци, производители и купувачи във Велико Търново. Както „Болярски новини” писа, на централния пазар в града е създадена строга организация за спазване на дистанцията, всички носят и предпазни маски. Надеждата на хората е управляващите да намерят компромисен вариант и да не се стига да пълното затваряне на пазарите до отмяната на извънредното положение, каквато е засега заповедта на здравния министър.
Всъщност пазарите са неотменима част от колорита на старата столица. Още през Възраждането изобилието от занаятчийски и манифактурни стоки довело до създаването на пазарища. Първоначално за пазарен ден била определена неделята. Но големият интерес към пазара станал причина в този празничен ден църквите да опустяват. Затова по настояване на митрополит Иларион, със специален ферман от Цариград, пазарният ден в Търново и в селата бил преместен в петък и събота. Така е и до днес, пише в книгата си „Споменъ за Търново” Катя Митова – Ганева.
Най-живописно разказва за пазара в спомените си сладкодумният ни съгражданин д-р Сава Русев. Той забавно описва запазилите се след Освобождението Самоводски, Казанджийски и този на Баждарлък пазари.
Казанджийският, или още наричан Старият пазар, е най-оживеният. Намирал се зад бившите хали на днешния площад “Славейков.”
Първите предвестници били калайджиите, които с монотонното си чукане известявали началото на петъчния пазарен ден. След тях са касапите, които рано започвали да отварят дюкяните, премитали, зимно време чистели снега и палили мангалите. Там имало седем-осем касапски дюкяна, два рибарски, казанджийска чаршия и зарзаватчийски сергии. До 7 часа стоката за продан била подредена. Месарите докарвали месото от салханата (кланицата) още от предния ден към 4 часа следобед. Стоката се прекарвала с магарета, закачена от двете страни на самар с ченгели, върху дъски, обшити с ламарина, и покрита с чаршафи. По-късно санитарните власти изисквали месото да се кара в затворени сандъци, обшити отвътре с поцинкована ламарина и натоварени на конски каруци. То висяло на ченгели на открито, пък и трябвало да бъде “на показ”, защото клиентите обикаляли и си избирали това, което им хареса “…от агнето преден или заден чейрек, от бошлука, от врата и т.н. От телешкото от бута, от гьоса, за кайма, за гювеч, за готвено и т.н.” Продажбата на месото започвало от ранна сутрин до вечерта, докато има клиенти.
Амбулантни търговци на Казанджийския пазар в Търново, 1930 г.
Рибарските дюкяни също предлагали изобилие от риби. Дори каците с риба и хайвер стояли през нощта на пазара, без да ги пази някой, и почти никога не се случвали обири. Много рядко по пазари и панаири се появявали “джебчии и пиянкаджии”, които ограбвали наивниците.
Особено оживена търговия със свинско месо ставала естествено по Коледа. В селата почти във всяка къща се отглеждало прасе. По-голяма част от месото се отделяло за продан в града. Понякога го заменяли за боб, леща, картофи, зеле, ошаф и др.
Пазарът на свинско месо ставал най-вече на втория ден на Коледа. Толкова много се предлагало, че тротоарите от двете страни на зеленчуковия пазар до Девическата гимназия били отрупани. Другият пазар на Баждарлък представлявал същата гледка. Месо било “струпано” чак до Модерния театър (някогашното кино 9-ти септември). Както известява д-р Русев, “Гражданите обикаляха и купуваха само това, което им хареса. Предлагаха се свински глави, бутове, плешки, бошлуци и какво ли не. Всяко семейство си приготвяше свинска мас, бутове, осоляваха си рибици, сланина, правеха си наденици и т.н.”
На Казанджийския пазар се продавали и зеленчуци, плодове, птици и какво ли не. Най-много зарзават се доставял от селата Дебелец, Присово и всички околни села. Но в петъчния пазарен ден се струпвала толкова много стока, че човек трудно се разминавал.
Не отстъпвал на другите пазари и Самоводският, който както преди Освобождението, така и след това бил център на търговията в старопрестолния град.
На него жители от близките селища Самоводене, Присово, Дебелец, Леденик, Шемшево и др. предлагали своите произведения. Много често селяните продавали почти на безценица докараната стока и взимали толкова пари, че с тях успявали да си купият сол за добитъка, газ за осветление, катран за колата и ако им остане някоя пара, купували за децата армаган от града, обикновено симид, леблебии, стафиди, шекер петле на клечка, бонбони и др. Симидът бил толкова обичан от селските деца, та битувала фразата: “Татьо, купи ми симид да ям с хляб”.
След Съединението (1885 г.) градът започнал да се разраства на запад, където се оформил новият квартал “Марно поле”. Там се обособило и едноименното пазарище, където всеки петък се продавали много пресни зеленчуци и плодове. На същото място се намирал и сър-пазарът, който функционирал само до началото на ХХ в. Най-забележителен е пазарът на Марно поле с продажбите на дини. На мястото на днешния паметник “Майка България” с каруци се докарвали от околните села огромни количества дини. Най-сочни и сладки били тези от Никюп. Продавали се на парче. По-заможните купували по цели каруци, като се пазаряли на сто дини каква ще е отстъпката. Закарвали им ги директно по домовете, като това влизало в пазарлъка. Много красив ставал пазарът през есента, когато се приготвя зимнината купчини със зеле, пипер за туршия, моркови, целина, карфиол, домати и какво ли не. По-навътре се намирал и пазарът на дърва за огрев, дървения кюмюр (въглища), строителни материали (греди, дъски), докарвани от тузлучани. Заедно с дървата селяните доставяли и по някоя птица пуйка, кокошка, патка, юрдечка, кой каквото има. Понякога имало толкова много птици, че ги предлагали на безценица, само да не ги връщат на село.
Пазарището в Марно поле, 1926 година
Но пазарищата, освен място за продаване и купуване на стоки, били и средища за социални контакти. Почти на всеки пазарен ден можел да се срещне традиционният народен певец с хармониум и чадър, с който се пазил от слънцето. Пеел за тъжни и весели случки, продавал и песнопойки с народни и стари градски песни. Пазаруването било придружено от закачки, майтапи и много весели случки. Забавлявали се старостоличани, съчетавали приятната с полезна работа и така превръщали пазарите и в място за отдих и развлечения.
И до днес великотърновският пазар в центъра на града е място за срещи, оживени контакти, дискусии по различни теми, а петъчният ден си е истинско преживяване за пазаруващите и разхождащите се там. Остава надеждата скоро това да е възможно отново…
