М. Милчева
Силно и затрогващо послание изпрати към всички хора Лидия Отри – санитар, доброволец в ковид отделението на свищовската болница.
От 4 декември до 9 януари работих като санитар доброволец в болницата в Свищов, за да помогна в борбата с ковид пандемията. Благодаря на управата за тази възможност, сподели пред „Болярски новини” Лидия. Тя е рехабилитатор по образование и въпреки че от години не е практикувала професията си, взела решение да влезе и да помага. Лидия Лазарова – Отри подчертава, че целта й не е хората да разберат за нея и че не бива тя да е център на вниманието, а това да осъзнаем, че живеем във време на изпитания, в които всеки може да бъде полезен и да помогне на другите.
Наблюдавам няколко реакции у хората, след като започна пандемията – да се скрием у дома и да се страхуваме, да заровим главата си и да се правим, че това не ни засяга, да стрягаме глупави конспиративни теориии и да критикуваме или да помагаме, както можем, казва Лидия.
Тя живее в Свищов, съпругът й е американец и преподава английски език в едно от свищовските училища. През ноември миналата година Лидия се разболява от коронавирус. По това време болницата в Свищов изпада в критично състояние, няма лекари и сестри, а болните от ковид се увеличават непрекъснато. Медиците правят истински геройства, за да се справят, но персоналът е на ръба на силите си.
Аз съм медицинско лице, завършила съм рехабилитация в Плевен, винаги съм обичала тази професия и знам, че тя е призвание и милосърдие. Винаги съм казвала, че не бива да се работи в болница само за заплата. Когато прочетох за критичното положение в болницата в Свищов, си казах, че в момента, в който оздравея, ще отида да помагам там. Говорих със съпруга ми и той ме подкрепи. Втората причина да взема това решение, е че съм християнка, протестантка съм, вярвам в Библията и се опитвам да следвам учението на Христос, че трябва да помагаме на ближните си, споделя Лидия.
Тя не крие, че е изживяла голям шок в ковид отделението, особено със смъртните случаи. Болните от ковид нямат достъп до близките си, не могат да ги видят, за тях лекарите и персонала са като ангели, защото са единствените, с които контактуват и от които чакат помощ, разказва Лидия.
Ето и нейните послания, които тя написа във фейсбук, и които се надява да стигнат до повече хора:
– Когато хората са изправени пред смъртта, никой не говори за пари и политика, а само за хората, които е обичал и за пропуснатите възможности да им го покаже.
– В моргата всички изглеждат еднакво и не можеш да кажеш кой преживе е бил богат или беден, с власт или не.
– Пред лицето на смъртта няма атеисти.
– Хората, които са се престрашили да работят по време на пандемията, наистина се грижат всеотдайно за болните.
– По-добре е да помагаш с каквото можеш и според колкото можеш, отколкото да седиш отстрани и да критикуваш тези, които го правят.
– Ние сме взаимосвързани като общество и не можем да преодолеем кризата сами, а се нуждаем един от друг.
– Милосърдието и състраданието са важна част от лечебният процес.
– Трудолюбието е заразително и мотивиращо.
– Добре, че болницата в Свищов я има, защото иначе много хора нямаше да са все още сред нас днес.
– Ако няма Бог, човешкият живот е безсмислен и краят му е трагичен. Но ако има Бог, има я и надеждата, че това не е краят, и че Небето ни очаква.
Много се колебаех дали да споделя публично моето преживяване, но мисля, че е прекалено важно, за да не го направя. Герои са тези, които всеки ден се борят за живота на другите. Аз бях там за малко, казва Лидия.
