Габрово изпревари Велико Търново по доходи, стандарт и дори по интензивен културен живот

 

 

Индустриалният град Габрово изпреварва Историческата и духовна столица на България по интензивен културен живот, става ясно от традиционното проучване на Институтът за пазарна икономика /ИПИ/. Преди дни организацията публикува десетия си годишен алманах за показателите за развитие на българските области, в който подборно изследва всички български региони. Според проучването по показател „култура“ през 2020 г. Габрово отново е първенец по относителен брой (спрямо населението) на посещенията на музеите, докато Велико Търново е на първо място по посещения на библиотеките. Въпреки това болярският град е на второ място по развитие в областта на културата и на средните, а за съжаление и на задните позиции по останалите категории.

По икономическо развитие първенец отново е Габрово, където доходите и стандартът са оценени като най-високи сред регионите, Бургас печели първото място по инвестиции, Шумен ни изпреварва по качество на инфраструктурата, а Видин ни бие в категорията „данъци и такси“. По качество на администрацията Велико Търново е изпреварено от Варна, Търговище и Добрич, по демография – от Варна и Сливен. Въпреки, че сме университетски град, се оказва, че сме по-назад по показателя образование от Смолян, а Плевен държи първенството по темата здравеопазване. Първенци в категорията правосъдие са Кърджали и Търговище, а в околна среда – Кюстендил и Хасково.

Освен в културата, другото по-престижно място на Велико Търново, според доклада на ИПИ, е по критерия пазар на труда.

Показателите за пазарите на труда през 2020 г. в областите Велико Търново и Русе им отреждат съответно второто и третото място, веднага след столицата. Икономическата активност на работната сила във Велико Търново намалява, но остава сред най-високите в страната. По-висока от средната е и тази в област Русе. Заетостта в двете области е сравнително висока, а безработицата – ниска. Велико Търново и Русе са сред областите с най-високообразована работна сила“, твърдят анализаторите  на Института. Според тях инвестиционната и бизнес активност в областта са незадоволителни и макар, че брутният вътрешен продукт нараства, то ръстът му остава по-нисък за страната и през последното десетилетие регионът все повече изостава. В сферата на околната среда заключенията са, че обемът на емисиите на въглероден диоксид се повишават, но все пак са по средния за страната. С демографията обаче имаме сериозен проблем – населението в областта застарява, естественият прираст е „силно“ отрицателен, а за съжаление коефициентът на детската смъртност превишава средния за страната за втора поредна година. Към момента на изследването той е бил 9% при средни стойности за България от 5,1%.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *