Църквата почита днес светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.
През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си.
Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.
Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата „Свети Апостоли“ в Цариград, а в продължение на 16 века градът носи името му – Константинопол. Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата „Свети Апостоли“ в Цариград, а в продължение на 16 века градът носи името му – Константинопол.
Това е денят на игрите върху огън – нестинарството,
запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.
Празникът започва няколко дни по-рано със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.
На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан.
Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на св. св. Константин и Елена. Днес имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена.
